Самоковският девически манастир чества храмовия си празник

Тропар

Богомайко, като гледаме

на твоя пречист образ, умилно казваме:

покрий ни с честния си покров и ни избави

от всяко зло, като молиш твоя Син

Христос да спаси душите ни.

Днес Българската православната църква чества един от големите празници, посветени на Божията Майка – Покров на Пресвета Богородица. На 1 октомври отбелязваме и храмовия празник на девическия манастир в Самоков, когато Църквата ни припомня за чудесното явяване на Пресвета Богородица във влахернския храм, наречен по-късно „Покров на Пресвета Богородица“. Легендите говорят, че самата Пресвята Божия майка е запазила Самоков и неговите жители от гибел. Света Богородица разпростряла своя плащ като покров от гъста мъгла над града и така го спасила.

Манастирът има над два века история. Той започва своя живот около 1772 г. като малко девическо монашеско общежитие. Основано е от баба Фота, която подарява имотите си на Рилския манастир, а в собствената си къща обединява малобройна девическа общност. В средата на ХІХ век там вече, по каноните на оформения по подобие на Рилския типик устав, живеят повече от 100 монахини и послушнички. Още от създаването си женският метох става средище на духовност и просветителство. През 1837-1839г. е издигната внушителната трикорабна църква. Църквата е каменна, трикорабна, разделена от два реда колони, свързани с арки. Икони за църквата на манастира е рисувал Димитър Зограф, а в нартекса може да се види стенопис с Покровителна Богородица, който се приписва от специалисти на Захари Зограф. Освен църквата е построена и магерница. Постепенно се оформил цял комплекс с жилищни и стопански крила ограден с високи зисове.

Метохът е действащ и до днес. Девическият манастир „Покров Богородичен” е живото свидетелство за духа и атмосферата на възрожденския Самоков, единственият запазен в града автентичен комплекс от сгради и градини, тишина и уют. Превратностите на историята сякаш са го подминавали през неговото двеста годишно съществуване.