Документален филм за ген. Тодор Кантарджиев ще бъде прожектиран в читалището на село Бели Искър, община Самоков

Документалната филмова поредица на Военния телевизионен канал „Помни войната 1915-1918“ с автор Мария Цветкова има за цел да възвеличи подвига и саможертвата на нашите предци в годините на Първата световна война, да запознае съвременния българин с малко познати или напълно забравени битки и в крайна сметка да възстанови грубо потъпканата национална памет.

На 29 април (понеделник) от 18,30 часа в читалището на село Бели Искър, община Самоков, ще бъдат прожектирани четвъртия и петия филм от поредицата с режисьор Мария Цветкова и сценарист Радослав Симеонов. Епизодите са озаглавени съответно „Тутраканската епопея“ и „Епопеята при Добрич“.

Петият филм от поредицата, озаглавен „Епопеята при Добрич“ отново насочва вниманието на зрителя към събитията, разиграли се на Добруджанския фронт през героичната и кървава есен на 1916 г. Главни действащи лица в епичните боеве срещу десетократно превъзхождащите румънски, руски и сръбски части са Варненските войски на ген. Тодор Кантарджиев, както и двата полка от Шеста пехотна Бдинска дивизия.

Видният български военачалник и пълководец генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев е една от забележителните личности, родени в нашия град. Самият той пише в автобиографията си – „Роден съм в Самоков на 20.II.1861 год. от бедни родители. На дванадесетата си година, с незавършено първокласно образование, принуден бидох да тръгна, с пот на челото, да изкарвам прехраната си. На 20.IV.1878 год. бидох взет за новобранец от първия набор. От тогава щастието ми заработи и продължава през целия ми дълъг живот. То съпровожда дългата ми вяpa в Божията помощ, високият ми дух, неуморимия честен труд, упоритото постоянство в почната работа, голямото търпение, безогледната решителност, разумният полезен почин с твърда вяра в неговия пълен успех, чудната изобретателност, голямото честолюбие и високото ценене на времето.“

Ген. Тодор Кантарджиев участва в 4 войни на България – Сръбско-българската от 1885г., двете Балкански войни от 1912-1913г. и в Първата световна война през 1915-1918г.

През Сръбско-българската война (1885) подпоручик Кантарджиев командва 14-та рота от 1-ви пехотен Софийски полк. С полка си участва в Сливнишкото сражение и в боя при Пирот. След войната е награден с орден “За храброст“ IV степен 2-ри клас.

На 30 август 1886 г. е произведен в чин поручик. Командва рота от 1-ви пехотен Софийски полк. По-късно командва 16-ти пехотен полк. На 1 януари 1889г. е произведен в чин капитан, а 4 години по-късно завършва Военната академия в Белгия. След завръщането си в България, на 1 януари 1894 г. е произведен в чин майор, а на 1 януари 1899 г. в чин подполковник. На 2 август 1903 г. е произведен в чин полковник. През 1904 г. командва 1-ва бригада от 9-та пехотна Плевенска дивизия, а от 1909 г. – 2-ра бригада от 2-ра пехотна Тракийска дивизия.

През Балканските войни (1912-1913) полк. Тодор Кантарджиев командва 1-ва бригада от 6-та пехотна Бдинска дивизия, с която участва в Люлебургазко-Бунархисарската и Чаталджанската операция против турците.

През Междусъюзническата война (1913) се сражава в Македония – при Струмица, Пехчево и вр. Руен. След войната полковник Т. Кантарджиев командва 5-та пехотна дивизия (1913-1914). На 14 февруари 1914г. е произведен в чин генерал-майор и през юли същата година преминава в запаса.

В началото на Първата световна война (1915-1918) генерал-майор Т. Кантарджиев е отново мобилизиран и през септември 1915 г. е назначен за началник на тиловото управление на 3-та българска армия. През 1916 г. става началник на Варненския укрепен пункт. В Първата световна война участва успешно в боевете против руснаци и румънци в Добруджа и французи в Македония. В началото на войната е началник на Варненския укрепен пункт. Пряк участник е в кампанията за освобождение на Добруджа от румънска власт, където има принос за победата в Добричката епопея. По-късно става началник на Сборната дивизия, с която воюва в Добруджа през 1916-1917г. и в Македония и Албания през 1918г. Ранен е в боевете при Кубадин през октомври 1916г. На 15 август 1917г. Тодор Кантарджиев е произведен в чин генерал-лейтенант.

През септември – октомври 1918 г. е началник на всички български пехотни дивизии, които по силата на Солунското примирие от 29 септември 1918г. остават западно от Скопския меридиан заложници.

Награди на генерал Т. Кантарджиев :

1. Орден “За храброст“ III степен 1-ви клас и IV степен 2-ри клас;

2. Орден “Св. Александър“ III степен с мечове и IV степен без мечове;

3. Орден “За военна заслуга“ I степен с военни отличия;

4. Османски медал „За бойни заслуги“, 11.05.1917г.

Генерал Тодор Кантарджиев напуска този свят на 25 януари 1945 година в София.

Малцина обаче знаят, че наред с бляскавите си военни успехи, генералът е и талантлив творец. Написал е над 30 книги с военна тематика и други произведения за значими личности в неговия живот. Автор е и на книгата „Чакър войвода“. В предговора към нея ген. Кантарджиев пише:  „С написването и отпечатването на високопоучителните, човеколюбиви и храбри дела на всеспособния ми съгражданин Чакър-войвода изпълних дълга си, като любящ родния си град Самоков.“ Сайтът ни е публикувал и поредица с откъси от книгата му „Баба Сара“. В нея животът на Кантарджиевия род се преплита живо и прелюбопитно с живота на град Самоков.