Денят на Преподобни Иван Рилски Чудотворец- Всебългарски закрилник

„Божията сила в немощ се показва съвършена”
Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма, (в близост до град Дупница). До 25-годишната си възраст бил пастир. Но от крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра.
По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир „Св. Димитрий“ под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал задълго в обителта, а се отдал на живот в пълна самота, молитви, пост и лишения.
Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече хиляда години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила.
Славата на отшелника постепенно се разпространила по цялата страна и достигнала чак до столицата. Свети Иван Рилски бил съвременник на княз Борис и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър. Използвайки едно свое пътуване до София, цар Петър I изминал около 120 километровото разстояние до планината, за да се види с благочестивия старец. Праведният Иван обаче не го допуснал до себе си, а само му се поклонил отдалеч, като монархът отговорил със същото. Отшелникът, естествено, върнал обратно и изпратеното му от цар Петър злато. Това още повече увеличило славата му и към него започнали да се присъединяват ученици, които строели за себе си колиби наоколо. Такова било началото на най-известния български манастир.
Преди смъртта си преподобни Иван се отдал на пълно уединение. Тогава съставя своето завещание, известно като „Завет на Свети Иван Рилски”. Починал на 18 август 946 година на около 70 годишна възраст и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която е запазена и до днес. Преподобният Иван Рилски е изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.
Да си припомним част от Завета на Преподобни Иван Рилски и да имаме мъдростта да го следваме: „Божията сила в немощ се показва съвършена….И, преди всичко, завещавам ви да пазите светата вяра непорочна и незасегната от всякакво зломислие…..А най-много се пазете от сребролюбивата змия, защото сребролюбието е корен на всички злини…Нито пък търсете да бъдете познавани и обичани от земните царе и князе…И както ви събра в едно благодатта на Светия Дух, така и вие се старайте да живеете единодушно и единомислено….Не търсете първенство и началства, но помнете Оногова, Който е казал: „Онзи, който иска да бъде по-голям всред вас, нека бъде слуга на всички.“ Избирайте си наставници и си поставяйте началници, които Бог ви покаже, сиреч мъже, засвидетелствани от всички в духовните деяния и превъзхождащи всички по разум и духовно разсъждение и години да пасат добре и богоугодно повереното им стадо по ливадите на благочестието и на животворните заповеди Христови.”