СамокоВест

Граждани срещу кампанията за реабилитация на престъпния комунистически режим

Споделете ни в

Снимка: Интернет

В редакционната ни поща постъпи Отворено писмо от граждани с изявена обществена позиция, обезпокоени от масираната кампания за реабилитация на престъпния комунистически режим и от тенденцията към рекомунизация на страната ни през последните години.

Публикуваме писмото без редакторска намеса:

                               ДO

                               ПРЕДСЕДАТЕЛЯ  НА НАРОДНОТО 

                               СЪБРАНИЕ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                               Г-Н РОСЕН ЖЕЛЯЗКОВ

                              ДО

                              МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ 

                               НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                               Г-Н НИКОЛАЙ ДЕНКОВ

                               ДО

                               ПРЕДСЕДАТЕЛИТЕ  НА ПАРЛАМЕНТАРНИ

                               ГРУПИ В НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ

                               НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

                                ДО

                                И.Ф. ГЛАВЕН ПРОКУРОР НА РЕПУБЛИКА      

                                БЪЛГАРИЯ

                                Г-Н БОРИСЛАВ САРАФОВ

О Т В О Р Е Н О    П И С М О

Уважаеми г-н Председател на Народното събрание,

Уважаеми г-н Министър-председател,

Уважаеми госпожи и господа, народни представители,

Уважаеми г-н и.ф. Главен прокурор,

Ние, български граждани с демократични убеждения сме силно обезпокоени от масираната кампания за реабилитация на престъпния комунистически режим и от тенденцията към рекомунизация на страната ни през последните години.

В грубо нарушение на ал. 1 на чл. 108 от Наказателния кодекс, в който е записано, че:  „Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология, или насилствено изменяне на установения от Конституцията на Република България обществен и държавен строй, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева.“, по недвусмислен начин се проповядва обявеният през 2000 г. със закон за престъпен комунистически режим.

Една от най-очевидните форми на проповядване на недемократичната комунистическа идеология е защитата и рекламирането на пропагандните монументи, издигнати във възхвала на тоталитарния комунистически режим. Силно сме обезпокоени и от факта, че такива противозаконни и антиконституционни действия се извършват от народни представители и лидери на парламентарни партии.  Това представлява директна заплаха за конституционно установения демократичен ред в Република България.

Настоящата кампания е част от хибридната война за ревизия на цивилизационния избор на Република България.  Замисълът страната ни да бъде откъсната от ЕС и НАТО, от общността, която гарантира нашата сигурност, свобода и просперитет, представлява национално предателство. Всеки, който работи за запазване на зависимостта на страната ни от Кремъл и за връщането ѝ в Евразийската зона на режими, управляващи с насилие и корупция, извършва тежко  престъпление срещу нашия народ. Очевидно е, че зад тези незаконни деяния стои днешната олигархия, в която са се трансформирали корумпираният политически елит на комунистическия режим и репресивният му апарат. 

Освен в обнародвания  на 5 май 2000г. Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен има още няколко документа на европейските институции и на Народното събрание на Република България, в които недвусмислено се приема, че комунистическите режими  са тоталитарни и престъпни:

– Резолюция 1481/2006 г., приета от Парламентарната   асамблея на Съвета на Европа;

– документ 11112/2006 г. на Комитета на министрите на Съвета на Европа за осъждане престъпленията на тоталитарните комунистически режими;

– Резолюция на Европейския парламент „Европейската съвест и тоталитаризмът” от 2 април 2009 г.;

– Решение на Народното събрание от 18 септември 2008 г. за подкрепа на Пражката декларация „Европейската съвест и комунизмът“. Сред препоръките на Пражката декларация е и предложението 23 август да бъде обявен за ден на почит към жертвите на нацистките и комунистическите режими;

– Решение на Народното събрание от  19 ноември 2009 г., с което 23 август е определен за Ден на памет за престъпленията на националсоциалистическите, комунистическите и други тоталитарни режими  и за почитане на жертвите им.

Уважаеми госпожи и господа,

Всеки един от вас има морален, конституционен и политически дълг да бъде лидер в борбата срещу опитите за реабилитиране или налагане на недемократични методи на управление и срещу хибридната война срещу България. Вашата пасивност е равносилна на престъпно съучастие. Не е случайно, че в Резолюцията на Парламентарната асамблея на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа от 3 юли 2009 г. „Ново обединение на разделена Европа“ се казва:

„14. Изисква от правителствата и парламентите на държавите-участнички да гарантират, че всякаква структура на управление или модел на поведение, които възпрепятстват пълната демократизация, или продължават съществуването на тоталитарното управление, или го представят в привлекателен вид, или се стремят към връщането му, или продължават влиянието му в бъдеще, ще бъдат напълно разградени“.

Призоваваме ви, съобразно конституционните си правомощия и задължения, да предприемете категорични действия в защита на конституционно установения ред, законите на Република България,  демокрацията и българските национални интереси.

21 декември 2023 г.

София

доц. д-р Борис Стоянов – историк, СУ

Васко Кръпката – музикант

кап. I ранг Васил Данов

проф. дтн Вили Лилков – преподавател

Владимир Кисьов – председател на СОС 2003-2007, главен преговарящ за присъединяването на България в ЕС

Георги Боздуганов – публицист

Горан Благоев – историк и публицист

Евгений Михайлов – режисьор

проф. д-р Евелина Келбечева, историк

Ивайло Йонков – съветник в Столичен общински съвет

Иван Бутовски – журналист

Иван Сотиров, народен представител в 37 НС и 40 НС

доц. д-р Красен Станчев – икономист и философ

д-р Любомир Канов – психиатър

Марио Топчийски – адвокат

проф. д-р Милена Стефанова – преподавател СУ

проф. д.н. Милко Палангурски – историк, ВТУ

доц. д-р Момчил Баджаков – политолог

Николай Василев – политолог

Николай Ненчев – бивш министър на отбраната

доц. д-р Огнян Минчев – политолог

д-р Петър Москов – бивш министър на здравеопазването и народен представител в 43 НС

проф. д-р Пламен Павлов – историк, ВТУ

Росен Елезов, режисьор

Станислав Станев – адвокат

доц. д-р Светослав Живков – историк

Спас Димитров – народен представител в 36 НС и 37 НС

д-р Стефан Иванов – историк

Стойко Стоянов – журналист, главен редактор на сайта „Фактор“

Стоян Радев, режисьор

Христо Кирчев – кмет на Варна (1991-1999) и народен представител в 39-о и 40-о НС

Христо Христов – журналист, писател, изследовател на комунистическото минало