Честит празник на опиянените от вино и любов

Екипът на СамокоВест честити празника на всички любители на хубавото вино – извор на веселие и радост. Честит да е денят и на всички влюбени сърца. В българското народно творчество виното и любовта почти винаги се преплитат, допълват и обогатяват, както е и в публикуваната народна песен. А за последователите на Свети Валентин предлагаме за разкош – Сонет 24 на Уилям Шекспир в превод на Валери Петров.

Българска народна песен от Пирин      

Вино пиям, ем ракия,

коня явам, аджамия.

Кон ме шета горе – доле,

горе – доле низ това поле.

Ме отнесе в ладна меана,

во меана до три моми.

Първа точи, другата носи,

а третата мене ме гледа.

Па я качиф на кончето,

я отнесоф право дома.

Уилям Шекспир

Сонет 24

Окото ми художник сякаш стана

и тъй изписа твоето лице,

че то като във рамка се обхвана

във мойто очаровано сърце.

И ето те, висиш в ателието

на мойта гръд, дълбоко тука в мен,

широкият прозорец на което

със твоя бистър взор е остъклен.

Съдействуват си погледите: моя

рисува красотата ти, а ти

през своя пускаш слънцето и то я

огрява, като жива да трепти.

Но с външности играе си окото —

в сърцето не прониква то, горкото!

Превод: Валери Петров