Христо Ковачки сам ще си вози въглищата. БДЖ – пред пропаст.

Христо Ковачки взе лиценз и скоро 30 процента от товарите на държавния превозвач ще станат мираж.
Изработването на неразгадаема за врага стратегия е в основата на всяка спечелена битка. А ръководството на БДЖ съчини такава от 400+ страници, която да издърпа държавната железница от блатото. Което, както и да го погледнеш, си е заявка за по-светло бъдеще за затриваната от години безхаберие компания, сочи публикация на Клуб Z.
Управленският тандем начело на железницата Владимир Владимиров – Велик Занчев, прекопиран от първия мандат на ГЕРБ, управлява БДЖ вече 9 месеца и би трябвало отнякъде поне в компанията да се появи някой светъл лъч. Финансовите резултати през последното тримесечие на миналата година бяха катастрофални. А сега вече са готови и данните за първото полугодие на тази година, които отново очертават един повече от впечатляващ провал.
Какво всъщност се случва?
Картинката до голяма степен става ясна, ако погледнем финансовите резултати на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ – фирмата, която стопанисва релсите в страната и прибира таксите за преминаване по тях. От тях ясно се вижда, че приходите от инфраструктурни такси растат. В сравнение с първото полугодие на миналата година увеличението е с 1,3 милиона лева.
Това е напълно логично, като се има предвид фактът, че жп транспортът като цяло в Европа се развива, а транзитните превози през България по оста изток-запад непрекъснато се увеличават. Тировете остават в миналото, а все по-големи количества се насочват към значително по-икономичните и екологични влакове. Турция пусна жп тунел под Босфора, сложи нови релси и вече пътят от Европа за Азия и обратно е много по-лесен и удобен отколкото преди. А жп превозвачите веднага усетиха къде е купонът.
Говорим за частните обаче!
От разбивката на приходите на НКЖИ става ясно, че сред всички лицензирани железопътни превозвачи в България спад има само при два. Това са държавните БДЖ-Товарни превози и ТСВ. Спадовете са съответно със 7,3 на сто и със 76,6 процента. В същото време частните компании са намерили начин да се включат в разделянето на по-голямата баница.
Най-големият от частните железопътни превозвачи Българска железопътна компания отчита ръст за полугодието от 25,7 на сто. В момента компанията, която е с всичко 300 служители, извършва работа колкото половината БДЖ-Товарни превози, в което работят 12 пъти повече хора. Но не това е най-динамично развиващият се превозвач.
„ДБ Рейл Шенкер България“ отчита ръст от 45,6% за половин година, „Порт Рейл“ – 114,6%, а „Рейл Карго Австрия“ е платила с 212 процента повече инфраструктурни такси в сравнение с полугодието на 2014 година. При това последната компания допреди броени дни можеше да извършва само транзитни превози и едва сега получи лиценз за вътрешни превози, което означава, че тепърва ще расте още в България.
Оттук насетне нищо добро не чака БДЖ.
Миналата година бе зле, сега е супер зле, но ще стане още по-зле. Причината затова е, че съвсем скоро енергийният бос Христо Ковачки, чиито въглища в момента са основният товар на БДЖ, ще изчезне от списъка на клиентите на компанията. Бобовдолският магнат вече получи лиценз за жп превозвач, а сега очаква втория документ, който ще му позволи да помаха за сбогом на БДЖ – сертификата за безопасност.
Пред Клуб Z източници от транспортното министерство обясниха, че хората на Ковачки, сред които са бивши шефове в БДЖ, вече са внесли всички необходими документи, отстранили са неточности в книжата и сега тече 4-месечният законов срок за издаване на сертификата. Очаква се да го получи в края на октомври или началото на ноември. Второто, естествено, е по-логично, защото тогава ще са минали местните избори, служителите на БДЖ ще са гласували за когото трябва и чак след това ще им кажат, че работа за тях вече съвсем няма и че са необходими съкращения. Такава е играта…
Във финансовите резултати на БДЖ – Товарни превози също няма нищо розово. Сериозно преизпълнение има само на един от основните показатели – загубата. Вместо заложените 1,8 милиона лева към полугодието, тя достига 7,3 милиона лева, което е с 294% над заложеното.
Всъщност за съсипването на БДЖ, което си върви по сценарий в момента, никой не търси отговорност от никого. Редовият железничар си получава редовно заплатата и не недоволства. Синдикатите също гледат отстрани, тъй като реално няма срещу какво да протестират – членовете им, без да работят, вземат заплати плюс бонуси за храна и извънреден труд, а от транспортното министерство се правят на разсеяни за случващото се в железницата.
Ясен е само крайният резултат. Преди година БДЖ беше на крачка от пропастта, а тази година – просто направи решителната крачка напред!
Автор: Светослав Метанов