Фалстарт на кабинета Орешарски

След близо 5 часа дебати, лични нападки и гафове кабинетът Орешарски беше избран от Народното събрание със 119 гласа. Против гласуваха 98 народни представители – всичките 97 депутати от ПП ГЕРБ и един от „Атака“. Кабинетът получи подкрепата на депутатите от БСП и ДПС, а необходимият кворум от минимум 121 народни представители осигури лично лидерът на „Атака“ Волен Сидеров. Той се регистрира 2 минути след началото на заседанието на парламента и опъна нервите както на поддръжниците, така и на опонентите на бъдещото правителство. Изборът на новия министър-председател на България Пламен Орешарски стана факт след две гласувания. Според отчетените резултати при първото гласуване „за” се оказаха 121 народни избраници, а „против“ – 8. Таблото показа, че в подкрепа на кандидатурата на Орешарски има един глас и от ПП ГЕРБ. По-късно герберът Румен Иванов заяви от трибуната, че натиснал бутона „против“, но системата отчела обратното. От групата на „Атака“ не участваха във вота. Цветомир Михов от ГЕРБ поиска прегласуване, защото не всички депутати са били в залата. Председателят на парламента Михаил Миков прие предложението и обяви прегласуване, но се оказа, че на някои банки, заети от парламентаристите на ГЕРБ има проблем с машините за гласуване. Председателят на парламента Миков отмени гласуването и прати Десислава Атанасова да намери друга машина за гласуване, защото нейната не работи. В крайна сметка Пламен Орешарски бе избран при второто гласуване. Гласуваха 217 депутати, от които „за“ – 120 депутати и „против“ 97. „Атака“ отново не гласува.

В изявлението си Орешарски посочи целите на неговия кабинет – укрепване на демокрацията и връщане на доверието на гражданите в институциите, икономическо възстановяване и насърчаване на предприемачеството, повече солидарност и социална справедливост. Той обърна внимание още на свободата на медиите, финансовата стабилност, грижата за децата и майките и по-добрия достъп до здравеопазване.

И този път обаче народните представители посветиха по-голямата част от времето си не на програми и мерки за развитието на България, а на лични нападки и крамоли помежду си. Най-остри реплики си размениха бившият вътрешен министър Цветан Цветанов и депутатът от ДПС Делян Певски. От трибуната Цветанов атакува Пеевски и го обвини, че след като в предишния парламент не му се е чул гласа, сега се държи агресивно заради решението на служебния кабинет да въведе нови правила за държавните депозити в банките, намеквайки за връзката между Пеевски и Кооперативна търговска банка на Цветан Василев. В отговор Пеевски поиска реплика и с остър тон заяви, че той няма да се занимава с Цветан Цветанов, защото това ще направи правораздавателната система „за да ви накаже за всички престъпления, които извършихте, а те са много.“ В личните нападки се включи и председателят на ДПС Лютви Местан, който също поиска думата, за да отговори на Цветанов. „Бил съм критичен към вашето управление, но не съм си позволявал да ви укоря, че в качеството си на физкултурник сте се грижили за сигурността на страната или че пожарникар е министър-председател. Да, може и физкултурник да е министър на вътрешните работи, стига да управлява разумно, а не крадливо“, заяви председателят на ДПС, защитавайки кандидатурата на Марияна Георгиева.

Гласуването продължи с приемане структурата на правителството, която беше одобрена от парламента със 119 гласа, като против бяха 98 – депутатите от ГЕРБ и един от „Атака“. Съставът на Министерския съвет беше одобрен също със 119 гласа – с един по-малко от гласовете за министър председателя, тъй като избраният Пламен Орешарски вече нямаше право да гласува. Против отново бяха 98 – 97 депутати от ГЕРБ и един от „Атака”. Така след петчасови  дебати с гласовете на БСП и ДПС Народното събрание избра новото българско правителство, което се закле в парламента при състав:
Министър на правосъдието и вицеприемиер – Зинаида Златанова
Министър на финансите – Петър Чобанов
Министър на икономиката и енергетиката – Драгомир Стойнев
Министър на транспорта – Даниел Папазов, шеф на пристанище Варна
Министър на земеделието – Димитър Греков, ректор на пловдивски Аграрен университет
Министър на културата – Петър Стоянович
Министър на здравеопазването – Таня Андреева
Министър на вътрешните работи – Цветлин Йовчев
Министър на отбраната – Ангел Найденов
Министър на външните работи – Кристиан Вигенин
Министър на екологията – Искра Михайлова
Министър на спорта – Марияна Георгиева
Министър на образованието и науката – Анелия Клисарова, ректор на варненския МУ
Министър на труда и социалната политика – Хасан Адемов
Министър на инвестиционното проектиране – Иван Данов
Министър на регионалното развитие – Десислава Терзиева

Поведението на народните избраници при гласуването на новото българско правителство породи много и разнопосочни очаквания и коментари. Скандалите, прегласуванията и еквилибристиките с кворума не оставя големи надежди за сигурност в управлението на държавата. Според Радан Кънев, зам.председател на ДСБ в оставка, „най-неприятното (засега) е гаврата с парламентаризма. Игра с кворума, нерегистрирани депутати на трибуната… Истински неприятното предстои”.