Тротоарите са в окаяно състояние
Навсякъде в града тротоарите са в окаяно състояние. Разрухата е толкова голяма и повсеместна, че всяка перспектива за промяна изглежда безнадеждна. Плочките липсват, а и там където са се запазили някакви останки, са изпочупени и се сипят като пясък. Дори когато изглеждат относително здрави, повечето плочки са подвижни, което носи още по-голям риск за пешеходците. Достатъчно е човек да стъпи на такава, за да си изкълчи или счупи крака. Особено през зимата, когато са покрити под снега и не се знае къде стъпваш и къде пропадаш. Да се движиш по тротоарите е все едно да играеш на руска рулетка. Ако извадиш късмет може и да се измъкнеш невредим. Бордюрите също или са изчезнали, или са изпопадали. А има не малко места, където вместо тротоари зеят огромни дупки. Там опасността е толкова голяма, че намирисва на умисъл от страна на управниците ни направо да ни затрият. Съвсем по сталински: „Има човек – има проблем. Няма човек – няма проблем”. То асъл самоковските кметове от 70 години насам до един са все комунисти, та сталинските принципи, види се не са им чужди.
И проблемът с тротоарите се влачи кажи речи от 7 десетилетия. Всеки път се повтаря една и съща схема. Има-няма седмица, най-много две, след ремонта на тротоара и плочките започват да се чупят, разместват се , сипят се на пясък, бордюрите падат, после някой ги отмъква, защото те така или иначе не вършат никаква работа.
О! Не видят ли управниците ни? О! Спят ли?
Със сигурност виждат и са наясно със сериозността на проблема, защото плочките и около самата светая светих – сградата на общината, са в същото плачевно състояние. Но требе така да им отърва. Това безхаберие говори само за едно, че при всеки ремонт те си получават комисионните. Иначе защо ще се правят на ощипани. При това колкото повече поръчки, толкова повече комисионни. А за нас, така наречените обикновени, редови граждани на тази община, остава хем да плащаме сметките, хем да рискуваме здравето, че и живота си.
Англичаните имат един принцип: „Не съм толкова богат, че да купувам евтино”. Май принципите станаха повечко, но може би точно в тяхното различие е истината. Единият с лека ръка заличава и проблеми, и хора, другият – мисли как да намери най-доброто решение. То при нас комай купуваме скъпо, а получаваме евтино. Но крайно време е и ние да си сменим принципите, а не да сме европейци само на думи. Време е да станем и ние безкомпромисни по отношение качеството на влаганите материали и на свършената работа. А когато става въпрос за бюджетни средства, властимащите трябва да се научат да държат сметка за всеки лев. Струва си да помислят няма ли да е по-изгодно ремонтите да се правят поетапно, съгласно предварително изготвена схема, но да отговарят на изискванията за високо качество, вместо да се правят всяка година и само дни след това тротоарите отново да са на същия хал.