Посланик на доброто

Писателите са особена порода хора. Обикновено ги опознаваме чрез книгите, но това познание е по-скоро имагинерно, плод на собствени усещания, породени от думи и сюжети, подредени в поредната хубава книга, която сме прочели. Представата ми за писателя Владимир Кабрански, не се оформи изведнъж. Преди години прочетох негов разказ, поместен в блог със странното име Нямам идея! Странно, защото следващите текстове, с които се запознах, ме убедиха, че авторът на блога има идея. И това е идеята за доброто. Последва книга, втора – кратки приказни сюжети, събрани в две прекрасни издания – „Страната на фантазиите” и „Разказани приказки и Приказни разкази”. И в двете си книги Владимир Кабрански разказва приказки. От онези приказки, които в никакъв случай не стават за „лека нощ”. Точно обратното – това са приказки за катарзис. В тях се усеща естетиката на Луис Карол, невинността на Екзюпери и най-вече искреността на Оскар Уайлд. Но всички те носят в себе си, категорично и силно, посланието на своя автора – да живеем в света на добротата! Това ми помогна да доразвия представата си за него. Добър човек с добри идеи. Един некомерсиален писател, споразумял се с думите и подчинил звученето им на собственото си виждане за красота и хармония.

Последната творба на Владимир Кабрански, която той представи пред читатели в Общинската библиотека, е тъничък роман със зловещо заглавие. Кланица. Определено фантастичен сюжет, но в повествованието са закодирани днешните човешки пороци, които водят света към озверяване в битките за власт – политическа и икономическа. Светът днес, както и в романа, е завладян от ниските страсти на притежанието и трупане на богатство. Сюжетът се върти около една мощна световна фирма, която създава ерзац храни за човечеството, унищожавайки безогледно хора и природа. Една позната и съвсем реална картина от съвремието. Но, за щастие, както става само в приказките обаче, се намират разумни хора, които слагат край на безумието. В нашия свят, за разлика от приказния, разумът като че ли е на свършване. Именно затова авторът залага на идеята за доброто.

Срещата ми с живия човек и писател Владимир Кабрански бе едно много приятно изживяване. Видях, събрани в едно, скромността на Радичков и топлотата на Валери Петров. Но най-вече видях добрия човек, поел на гърба си товара да направи света по-добър. Успех!

Людмила Цветкова