Кой и защо нарочи Банско за родно място на Паисий Хилендарски?

Според много от източниците Паисий е починал през май или юни 1798г. при това-категорично в Самоков. Според Хилендарската кондика от 03.07.1798г., на същата дата от Самоков са донесени в манастира веднага след смъртта му, събраните от Паисий дарения и някои документи.Ако се приеме, че пътят от Самоков до манастира е отнел около един месец, това означава, че великият българин е починал през май или юни с.г.Почти всички източници твърдят, че в последните десетилетия от живота си той е живял и работил в Самоков и околността. Проф.Николай Овчаров и доц.Бони Петрунова даже считат, че е посещавал много често манастира Урвич и църквата Свети Илия в същия район и са радетели за тяхното възстановяване с помощта на Столична Община.
Не е възможно с малко думи да се каже какъв е ефектът от написването на Историята, борбата за 50-те и преписа и цялата дейност на Паисий като просветител на българското племе. Интересно описание на което дава в някои от романите си Карл Май , според някои най-любимият писател на Хитлер, който даже облицовал от вътре цялата си резиденция/може би тази в Бертехсгаден/ със 180-те романа на писателя.Е, заради това Карл Май не бил включен в Большая Советская €нциклопедия заедно с другите световни писателски авторитети…
Пътувайки през земите, населени с българи, непобедимият Кара-бен Немзи забелязва, че те живеят в …дупки и колиби от кал, които нямат нито прозорци, нито отвор, през който да излиза пушека от огнището.Имало само една дупка, която служела и за врата и за комин… Обитателите им били облечени в зверски кожи и почти не се миели…
Близостта на поробеното население с дивите животни не е случайна.И благодарение на всеобщото национално пробуждане, чийто безспорен родоначалник е нашият съгражданин, сега българите, особено индивидуално, не са далече от най-цивилизованите народи в света.При това нито един народ не е бил по-дълго под чуждо робство, нито индианците, нито аборигените.
Трябва да се отбележи, че след Ньойския договор, подписан от Стамболийски според някои автори заради огромен подкуп, започва много сериозен отлив от българщината в окупираните от гърци и сърби ,населени с българи земи в Беломорието и Вардарско.
Там се разквартируват големи военни и полицейски сили, които населението е принудено да храни, за да го бият и убиват. При това с големи жестокости-масови разстрели, изгаряне на живи хора, гладни котки в потурите на мъжете, запалени свещи на жените.В гр.Щип, родното място на Тодор Александров, се разквартирува цяла сръбска дивизия, в Ново село/Щипско/-родното място на Ванчо/Иван/ Михайлов-полк.Въпреки всичко ВМРО с решаващата подкрепа на България атакува на всякъде, където може.Сърбите след чудовищни изтезания разстрелват братята и бащата на Иван Михайлов, както и хиляди, които са изразили българско самосъзнание.
Български министър-председател 1929г. е Андрей Ляпчев, родом от Ресен, Вардарска Македония.През март 1941г. българските освободителни войски влизат в Охрид, предвождани на бял кон от генерал Бояджиев, родом от града, завършил военното училище в София.Околийски управител на Скопие тогава става много образован българин от българското малцинство в областта Голо бърдо в Албания, след 09.09.1944г. предаден от новата власт в България на сърбите, както и списъците на всички български военни разузнавачи/шпиони/ във Вардарска Македония.Какво ли им се е случило ?!
След Ньой и Стамболийски, който си плаща сметката на ВМРО в Славовица и особено от 1934г. на сетне, започва набиращ сила завой в мненията за родното място на Паисий.Ясно е , че нито със сила, нито дипломатически можем да си върнем Македония.Хитлер все още изгрява…
На 31.08.1924г. в Пирин предатели убиват коварно Тодор Александров, председател на ЦК на ВМРО.Но само 12 дни по-късно в хотел „Лондон“ в Горна Джумая, петима пратеници на Иван Михайлов по волята на Македония се изправят с оръжие в ръка
срещу убийците и десетки други бандити на Алеко Василев, организатора на убийството.
Дословно цитирам незабравимата стр.43 от „Заговорът против Тодор Александров“, издание 1924г. „…Този път самата съдба се бе отвърнала от Алековщината и не само не и даде да празнува своето кървава тържество, а като че простре покровителствено крила върху ония, които влезоха в примката на заговорниците при пълно съзнание, че нема да излезат живи-те знаеха добре, че след като се справят с главата на злото, неизбежно ще дойде и техния ред… о, като че по Божия воля, стана чудо: веднага след като се струполи грамадата на Алеко, некакъв леден дъх смрази сърцата на целата му злодейска банда.Въоръжените с револвер и с по една бомба злодеи стреляха и хвърляха бомбите си напусто и търсеха в полуда сякаш само едно: път за главите си.А през целия тоя пукот от бомби и куршуми петимата изпълнители на върховното решение на ВМРО и на волята на самата Македония останаха невредими …“
Алеко паша/ Василев/ е откраднал много пари от организацията и знае, че Тодор Александров няма да му прости това. Поради същата причина се свързва и с дейци на Коминтерна, като Поптомов и др.Тъй като ВМРО категорично отказва на руснаците да работи с тях, се взема общо решение за убийството на неподкупния Александров.
Иван Михайлов, който е избран начело на ЦК на ВМРО в началото на септември 1924г. е завършил право в Софийския университет и е вероятно описанието на баталията в х-л „Лондон“ да е лично негово.В книгата авторът не е посочен, а само това, че е написана по данни на ВМРО.
За българска песен сърбите убиват от бой – така е и в пътеписа „Край Охрида син „, писан 1941г.Българската държава може да противодейства единствено с думи.И се ражда тезата за Банско, където обаче се е родил само брата на Писий-Лаврентий от втори баща.Очевидна е целта на тогавашните български умове- ако Паисий, който сам пише в Историята, че е българин, значи и македонците са българи…
Че са българи, българи са и още как, но почти сигурно е, че Паисий е от Зографския род и е роден в с.Доспей .Пишат го и издания на БАН , в т.ч. и от 1929г.
През 1934г. Владо Черноземски убива в Марсилия сръбския крал Александър, който предната седмица се е разхождал без охрана с нашия цар Борис в покрайнините на София, както и френския външен министър Барту, двама трима от охраната и една жена от публиката, в която попада случаен куршум.Истинското име на Владо е Величко Керин и е от едно велинградско село.И той като войводата Христо Чернопеев и хиляди други, не е родом от Македония, но с радост дава живота си за нея.До като е бил в София на разпореждане на МВРО, Владо Черноземски е работел като шофьор-карал е автобус от София до Самоков и обратно и даже си е имал изгора самоковка.Но дали не е пил вода от Голямата чешма, не се знае, но за малко да стане самоковски зет.
На 19-ти май 1934г. превратаджиите от Звено и военните, забраняват МВРО.Те често са в Белград, където заедно със сръбското ръководство …изяждат планини от кебапчета и изпиват реки от бира…Целта е обща-унищожение на МВРО.
Но те са изключение.Другите български правителства след Стамболийски държат на обединението на българите и земите ни.Идеята за произхода на Паисий от Банско следва да се разглежда и е опит за отчаяно духовно въздействие върху македонските българи, защото обединението ни е най-голямата и важна цел на всички почтени български правителства, пред която тихото мяукане на самоковци не се е чувало изобщо.
Сега обаче нещата стоят по друг начин.При повече от 40% агресивно, заможно и единно албанско население, с 4 пъти по-голяма раждаемост, българите във Вардарска Македония знаят, че имат шанс за оцеляване единствено чрез приобщаване към България и с нейната подкрепа.Няма да забравя думите на покойния ми баща, който се радваше като дете за танковете и гаубиците, които България изпрати в помощ на Вардарска Македония. „Е, какво доживях, да пращаме танкове и артилерия на македонците и германци да им ги карат…“ Беше служил по време на войната с две българчета от Скопие в взвода си, дълго си пишеха.“Служеха си на общо основание в нашата армия и то с голяма радост „-казваше баща ми.
Лиричните ми отклонения станаха много…И още нещо-ние, самоковци, изобщо не отричаме обстоятелството, че именно кръвния брат по майка на Паисий-родения в Банско от друг баща -Лаврентий, като игумен на Хилендарския манастир несъмнено е създал на Паисий необходимите условия, за да може той да сътвори Историята.Т.е. без неговия решаващ принос може би изобщо нямаше да я има.Казано другояче-двамата братя заедно са я сътворили.
Е, единият е бил по стар, умен и начетен и той е дал знанията и интелекта си, но без одобрението, подслона, храната и насърчението на игумена Лаврентий, т.е. без неговата морална и материална подкрепа, Паисий може би нямаше да успее…
Едно е безспорно-с българите от Банско и Македония не само сме братя, но сме и едно цяло.А различни диалекти имат дори и селата в Самоковска община.
Остана въпросът за духовата музика и за това-какво ще правим след като докажем, че Паисий е от Доспей и гробът му е в двора на „Св.Никола“. Музиката ще трябва да я плати Общината или някои от съветниците, ако иска името му да се споменава.
Не съм виждал саркофага на Наполеон Бонапарт в Дома на военно-инвалида в Париж, но този на Паисий е редно да се постави в една бъдеща малка и много красива църква на пъпа на града, която да носи неговото име и в нея да се отслужват само радостни ритуали и само в събота и неделя.Най-хубава панорама към Рила има само на две места в центъра…
Л. Луков