И „Саръгьол“ влезе във Върховния касационен съд

Върховният касационен съд (ВКС) е допуснал за разглеждане делото за хижата „Саръгьол“. Припомняме, че хижата беше реституирана през 2003 г. на Симеон Сакскобургготски и сестра му Мария Луиза, по време на управлението на НДСВ, но след това Софийският окръжен и Софийският апелативен съд присъдиха имота на държавата. Видно от определението на ВКС, съдът преценява, че има основания да допусне делото за разглеждане по същество, тъй като това е от значение „за точното прилагане на закона и развитието на правото“.
Това е втори казус, свързан с царските имоти, който стига до ВКС. През 2012 г. отказът на Пловдивския окръжен и Апелативен съд да реституира чифлика „Кричим“ на царската фамилия бе потвърден от ВКС с основен мотив че интендантството на цивилната листа на цар Борис III, на чието име са нотариалните актове за царските имоти, не е било частна канцелария на царя за управление на имуществото му, а е било държавна служба и е владеело от името на държавата. Другият мотив беше, че решението на Конституционния съд от 1998 г. за отмяна на национализацията на имотите няма реституционен ефект и не може да послужи за реституцията им, а е трябвало парламентът да приеме специален закон.
Решението на ВКС от 2012 г. за имението Кричим стана основание на всички съдилища от първа и втора инстанция да решават в полза на държавата всички дела, които тя междувременно заведе срещу Симеон Сакскобургготски за разваляне на реституцията. Така царската фамилия изгуби на две инстанции  освен имота „Саръгьол“, също и къщите в Ситняково и „Царска Бистрица“, а през миналата седмица   получи и отказ от СГС да й бъде върнато земеделското стопанство около двореца Врана  (ползвано от УБО през тоталитарно време).
По други две дела, които държавата заведе, все още няма решения на първа инстанция – за двореца „Врана“ (къдего живее Симеон Сакскобургготски) и за 16-те хил. декара гори в Рила.
Допускането на второ дело до върховната инстанция се оценява от юристи като ключов момент, тъй като решението от 2012 г. е задължително за долните инстанции по аналогични казуси, но не и за Върховния касационен съд.