Инициативният комитет срещу изграждането на Депото за отпадъци обжалва решението на съда

Инициативният комитет срещу изграждането на Депото за отпадъци на площадката между град Самоков и село Драушиново обжалва влязлото в сила определение на съда
от 27. 03. 2014 г. Публикуваме пълния текст на искането, където са изложени всички мотиви на жалбоподавателите.
Чрез съдията на Трети състав на АССО,
до Върховния административен съд на
Република България
Копие: до г-жа Захаринка Димитрова Тодорова и
до г-н Петър Илиев Раймундов – инспектори в
Инспектората към Висшия съдебен съвет,
До г-н Стоян Сираков, главен редактор на в. „Новинар”,
До г-жа Мария Галчева, гл. редактор на в. „Самоков 365” и
До г-жа Лилия Кинина, редактор в новинарския сайт „Самоковвест”

ИСКАНЕ
От Инициативния комитет срещу изграждане на депо за отпадъци в общ. Самоков, с адрес за кореспонденция: гр. Самоков, ПК 2000, кв. „Самоково”, бл. 32, вх. А, ап. 10, заявител по Преписка с вх. рег. № Ж – 14 – 153 от 17.02.2014 г. в Инспектората към ВСС,
На осн. чл. 237, ал. 1; чл. 238, ал. 1; чл. 132, ал. 2, т. 7 от АПК и в срока по чл. 240 от АПК (във вр. с чл. 144 от АПК, чл. 60, ал. 3 и чл. 62, ал. 2, изр. 1 от ГПК),
Срещу влязлото в сила определение № 300 от 27. 03. 2014 г. (на АССО, Трети състав), получено на 07.04. 2014 г.
Уважаеми дами и господа Върховни съдии,
Настояваме да отмените горепосочения съдебен Акт на Т. Михайлова, както и да върнете адм. дело № 44 / 14 г. за ново разглеждане от друг състав на АССО. Ние считаме, че съдията от 3 с-в на АССО е постановила един незаконосъобразен Акт. Отхвърляйки нашата жалба против Заповедта (№ ДК – 10 – ЮЗР – 207 от 14.12.2013 г.) на Началника на РДНСК – ЮЗР (с адрес за кореспонденция: гр. София, ПК 1000, ул. „Алабин” № 35), тя е постановила едно Определение, което подлежи на отмяна. Доста са конкретните пороци на нейния Акт от 27.03.2014 г. Лесно може да бъде установена неистинността на заключението й, че една от заинтересованите страни (гл. арх. на общ. С-в) не била взела становище по нашата Жалба. От документите, които са представени по адм. д. № 44 – 14 г. е видно, че Вл. Георгиев и Н. Клинчева са изпратили по пощата своето Писмено възражение срещу нашата Жалба от 04. 01. 2014 г. – изх. № 1100000324 от 25.02. 2014 г. Подписаното и от Н. Клинчева Възражение е било получено в АССО на 28.02. 2014 г. – вх. № 719. незнайно защо те са решили, че могат да квалифицират нашата Жаба срещу Заповедта от 14.12. 2013 г. на Н-ка на РДНСК – ЮЗР като ЧАСТНА, не по-малко странно е и това, че Т. Михайлова е преповторила тяхната измислица – в диспозитива на своето Определение от 27.02. 2014 г. тя също визира някаква си ЧАСТНА ЖАЛБА, която била подадена от нас. Описвайки нашите правозащитни действия съдията от АССО е направила още един твърде показателен пропуск – не е посочила, че в нашата Жалба се съдържат и твърдения, че Пл. Трифонов е издал своята Заповед в нарушение и на чл. 9, ал. 2 от АПК. Дори по случаят да не е била налице никаква Жалба Началникът на РДНСК – ЮЗР преди да тръгне да прекратява админ. производство Е БИЛ ДЛЪЖЕН ДА СЪБЕРЕ ВСИЧКИ НЕОБХОДИМИ ДОКАЗАТЕЛСТВА. ТОЙ Е БИЛ ДЛЪЖЕН ДА ИЗЯСНИ ФАКТИТЕ И ОБСТОЯТЕЛСТВАТА около мистериозния Доклад за оценка на въздействието на околната среда. Ако го беше направил, щеше да установи, че арх. Н. Клинчева – Колева е подписала Разрешението за строеж с № 137 ПРИ УКРИВАНЕ НА ФАКТА ЗА НЕПОСРЕДСТВЕНАТА БЛИЗОСТ НА РЕКА ИСКЪР до евентуалното сметище и, че това обстоятелство може да доведе до ИЗКЛЮЧИТЕЛНО СЕРИОЗНИ ЕКОЛОГИЧНИ ПОСЛЕДСТВИЯ. Незнайно защо Т. Михайлова е споделила неоснователните доводи на адм. орган и е потвърдила тезата за недопустимостта на нашата Жалба (от 29.11. 2013 г.) до него. Тя дори е отишла и по-далече – констатирала е, че Пл. Трифонов напразно си е губил времето да преценява допустимостта на нашата Жалба до него – следвало е не тя, а той категорично да ни игнорира. Според нея Началникът на РДНСК – ЮЗР е трябвало да отсече, че ние не сме били сред лицата, които притежават съответната процесуална легитимация. Съдията от 3 с-в на АССО заявява, че се е стремяла към пълнота на своето Изложение, но ето че е пропуснала да забележи нещо много важно: целта на Закона не може да включва нарушаването на екологичните норми и пренебрегването на заявената позиция на гражданите на общ. С-в. Чрез разпоредбите от който и да е специален закон, НЕ МОГАТ ДА БЪДАТ ОТМЕНЯНИ ОПРЕДЕЛЕНИ КОНСТИТУЦИОННИ ПРАВА (правото на живот и правото на здравословна околна среда) на хиляди граждани на община Самоков и на Столична община. Съществува голяма опасност от тежко замърсяване на яз. „Искър” с отпадния отток от евентуалното депо. Теренът, които е отреден за регионално сметище се намира на хълм, който съдържа и извор и подпочвени води, които се вливат в аз. „Искър”. Прави впечатление и нещо друго – съдията от 3 с-в на АССО не е взела отношение по нито един от аргументите, които ние сме посочили в нашето Уведомление от 10.02.2014 г. В своето Определение от 27.03.2014 г. тя отново сочи дефиницията за организация (§ 1, т. 2 от ДР на АПК) – в Уведомлението ние ясно сме казали, че в йерархията на нормативните актове АПК се нарежда след Конституцията на РБ, както и че разпоредбите на чл. 117, ал. 1 и чл. 120, ал. 3 от Конституцията на РБ имат непосредствено действие. Освен това сме приложили и Конвенцията, приета в гр. Орхус, Дания на 25.06.1998 г., пояснили сме и това, че става дума за един международен Дговор, който съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ по своята юридическа сила се нарежда непосредствено след Конституцията на РБ. Визирали сме и обстоятелството, че споменатата конвенция ИМА ПРЕДИМСТВО пред всички норми на вътрешното законодателство, които му противоречат. Този Договор е ратифициран, обнародван и влязъл в сила за България. Отделните граждани могат да имат съответната роля за опазването на околната среда. България като страна по Договора е гарантирала правото на всеки българин БЕЗ НИКАКВА ДИСКРИМИНАЦИЯ да има достъп до правосъдие по въпросите на околната среда. България като страна по Орхуската Конвенция следва да осигурява достъп на гражданите до процедури за обжалване пред компетентния съд както и съответната възможност да оспорват по същество, а и от процедурна гледна точка законността на всяко управленско решение, действие или пропуск. С оглед на всичкото това ние, в нашето Уведомление сме посочили правно – логическата неиздържаност на нейното Разпореждане (№ 74 от 16.01. 2014 г. но ето, че Михайлова в своето Определение с № 300 е преповторила старата си теза за процесуалната правосубектност. Тя даже е отишла и още по-далече – стигнала е до заключението, че ние не сме били обособени организационно, както и, че не са били налице необходимите доказателства за представителната ни власт.
Уважаеми дами и господа Върховни съдии считаме, че съдията от АССО чрез своето Определение от 27.03. 2014 г. е направила така, че безобразията на длъжностните лица от Община Самоков и РОНСК – Соф. обл. да останат несанкционирани. Очакваме, че Вие по реда на чл. 239, т. 2 и т. 5 от АПК ще отмените незаконосъобразния й Акт. Според нас са налице престъпни действия както на съдията на 3 с-в на АССО във връзка с решаването на делото, така и на длъжностните лица от двата административни органа – Н. Клинчева, Ел. Попова и Р. Цановска. Т. Михайлова вместо да насрочи открито съдебно заседание по адм. д. № 44 / 14 г. е предпочела да го реши в закрито заседание – така в следствие на нарушаване на административнопроцесуалните правила тя ни е лишила от възможност пълноценно да участваме в делото – в едно открито съдебно заседание ние щяхме да посочим още доста аргументи и факти, които имат значение за правилното решаване на настоящия казус. Става дума за следното: арх. Клинчева е нарушила разпоредбите на чл. 72, ал. 2 от АПК и чл. 149, ал. 1 от ЗУТ. От Разрешението за строеж № 137 от 08.11.2013 г., което тя е подписала непосредствено се засягат права и законни интереси на неопределен брой лица, т.е. нейното волеизявление представлява Общ административен акт (по смисъла на чл. 65 от АПК) и поради това тя е била длъжна чрез изпращането на отделно Известие да ни съобщи съдържанието на своето Разрешение за строеж. Повече от ясно е, че тя не се е съобразила с изискването на ЗУТ за публично достояние на издадения от нея админ. акт. Кметът на общ. С-в е получил Разрешение от своята подчинена Н. Клинчева да извърши строителство на рег. център за управление на отпадъците на четири общини – в противен случай 65 хиляди човека щели да бъдат принудени да заплащат трикратно по-висока такса смет. По всичко личи, че длъжностните лица от общ. С-в и РОНСК – Соф. обл. не се интересуват от цената на пораженията върху общественото здраве. Готови са да укрият истината за това, че Проектът за рег. сметище засяга водите на яз. „Искър”. Смехотворна е тезата, че Проектът за рег. депо бил осигурен 300% срещу проникване на замърсители в подземните води – нито т. нар. „геоложка бариера” от плътен глинен слой с дебелина 50 см, нито фамозното полиетиленово фолио ще свършат работа. В стремежа си да угодят на двама олигарси (единият от с. Маджаре, а другият от с. Белчин, общ. С-в), гореспоменатите длъжн. лица са решили, че могат да укрият и истината за непосредствената близост на р. Искър до планирания РЦУО – по този начин те са извършили престъпление по служба. И що за магистрат е Т. Михайлова след като поддържа тезата, че спорът е бил само по ЗУТ (за разрешението за строеж на Клинчева), а противоправната деятелност на длъжн. лица от общ. С-в и от РОНСК – Соф. обл. била без значение? Инж. Р. Цановска – ст. инсп. в РОНСК – Соф. обл. на 21. 11. 2013 г. на „юнашко доверие” е подписала Констативния протокол № 1787. Така тя е нарушила разпоредбата на чл. 142, ал. 5, т. 7 и т. 8 от ЗУТ – проверката й за съответствие е повече от повърхностна. Към датата на полагането на нейния подпис най-важният адм. акт (ДОВОС № СО – 04 – 04 от 2010 г. на РИОСВ – София) все още не е бил в сила, а влизането му в сила е водещото условие за разрешаване на строителството. Повече от сигурно е, че съответните потенциални фактори имат негативно въздействие върху компонентите на околната среда – основният извод на ДОВОС е манипулиран и неверен. Процедурата по ОВОС не бе проведена съгласно изискванията на Закона и ние я оспорихме на всички нива. Според Цановска Решението на Комисията за земеделски земи за промяна на предназначението на земята (№ К 33 – 09 от 11.03. 2012 г.) било влязло в сила още на 20.03.2012 г. – ние като заинтересовани лица ще поискаме от съответния овластен чиновник от МЗХ да ни го връчи и ще го обжалваме в законоустановения срок. Нашата Жалба от 03. 12. 2013 г. до Н-ка на РДНСК – ЮЗР е била препратена до РОНСК – Соф. обл. и съгласно разпоредбата на чл. 156, ал. 1 от ЗУТ гореспоменатият старши инспектор е трябвало да извърши онова, което не е искала да направи – служебна проверка. Ако такава Служебна проверка е била извършена от един наистина безпристрастен служител е щяло да стане ясно, че ДОВОС все още не е влязъл в сила, както и, че е налице конфликт на интереси – консултантът (вписан в Конст. протокол № 1787 – А) Александра Ст. Георгиева е свързана с проектанта. Бившият шеф на РДНСК Ал. Георгиева прави оценката за съответствие на инвестиционния проект – видно е, че в нарушение на разпоредбата на чл. 142, ал. 6, т. 2 от ЗУТ Комплексният доклад е съставен от свързано лице. Не е трудно да се досетим, че след като Компл. доклад е изготвен от ексшефа на РДНСК проектът на Клинчева ще бъде одобрен и от Пл. Трифонов. Все в тази връзка не е чудно, че Р. Цановска не е забелязала наличието на конфликта на интереси.

Град Самоков С уважение:
4 юли 2014 г.
1……………………………………………..
(Йорданка Крумова Йорданова, адрес: гр. Самоков, кв. „Самоково”, бл. 32, вх. А, ап.10)
2……………………………………………….
(Галя Петрова Карагеоргиева, адрес: с. Драгушиново, ПК 2008, общ. Самоков)
3………………………………………………..
(Георги Станилов Хаджийски, адрес: с. Драгушиново, ПК 2008, общ. Самоков)
4…………………………………………………
(Красимир Велинов Костадинов, адрес: с. Драгушиново, ПК 2008, общ. Самоков)
5………………………………………………….
(Констатнтин Георгиев Панев, адрес: гр. Самоков, ПК 2000, ул. „Димитър Димов”№ 11)