Днес честваме рождението на Св. Йоан Кръстител–Еньовден е!

Днес православната църква чества рождението на Св. Йоан Кръстител. Св. Йоан Кръстител е син на йерусалимския свещеник Захарий и жена му Елисавета. Известен е и като св. Йоан Предтеча. През живота си светецът прокарва християнското учение сред юдейския народ. Родителите на Св. Йоан получават вест, че ще им се роди дете, когато са вече на преклонна възраст: „Св. архангел Гавриил възвестил на Захарий: „Елисавета ще ти роди син и ще го наречеш с името Йоан; и ще имаш радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за раждането му; защото той ще бъде велик пред Господа, няма да пие вино и сикер и ще се изпълни с Духа Светаго още от утробата на майка си.“ Според Евангелието, Йоан води аскетичен живот на бреговете на река Йордан. След като навършва 30 години започва да проповядва и да кръщава хората. Той дава Свето Кръщение и на Иисус Христос.
В народните вярвания денят е известен още като Еньовден. Той се чества всяка година на 24 юни. Денят съвпада с лятното слънцестоене затова и много от поверията и обичаите са свързани с пътя на небесното светило и култа към него. Според народа, на Еньовден започва далечното начало на зимата — казва се: „Еньо си наметнал кожуха да върви за сняг“. Вярва се, че сутринта на празника, когато изгрява Слънцето „трепти“, „играе“ и който види това, ще бъде здрав през годината.
Вярва се, че преди да „тръгне към зима“, слънцето се окъпва във водоизточниците и прави водата лековита. После се отърсва и росата, която пада, е с особена магическа сила. Затова всеки трябва да се умие преди изгрев в течаща вода или да се отъркаля в росата за здраве. Според народното поверие на днешния ден цветята и билките имат най-голяма сила да лекуват. Освен че имат лечебни свойства, набраните билки служат и за гонене на духове, както и за правенето на магии. Те обаче трябва да се съберат преди да изгрее слънцето. Преди първите лъчи се берат и полски цветя, от които се прави голям венец. През него се преминава три пъти за здраве, а после се пази през цялата година. Еньовските китки и венци се окачват на различни места из дома и през годината ги използват за лек — с тях кадят болните, запойват ги или ги окъпват с вода, в която са топили китките или венците. С тревите и цветята, набрани на празника, увиват голям еньовски венец, през който се провират всички за здраве. Той също се запазва и се използва за лекуване.
На някои места в България има поверие, че еньовската роса също има лечебна сила. Смята се също, че от Еньовден времето постепенно започва да клони към зима.