Янко Гочев: 75 години от смъртта на великия български генерал Тодор Кантарджиев – 25.01.1945г. ОСВОБОДИТЕЛ НА ДОБРИЧ И ЗАЩИТНИК НА ЦАРСТВЕНИЯ БЪЛГАРСКИ ОХРИД – 1916-1918г.

Бел. на ред: Роден в Самоков на 10 февруари 1861 год.

Снимка от гроба му в Централните софийски гробища, парцел 25, личен архив, 29.07.2019г., БЕЗ НЕГОВИЯ БЕЗСЛЕДНО ИЗЧЕЗНАЛ БЮСТ. БРАНЯТ МОЧОВЕ, “ОБЕЗГЛАВЯВАТ“ и ОСКВЕРНЯВАТ ПАМЕТНИЦИ И ГРОБНИЦИ НА ИСТИНСКИТЕ БЪЛГАРСКИ ГЕРОИ.

Гробът му всъщност е замислен като семейна гробница. Вляво е гробът на съпругата му Калинка, с която имат дълъг щастлив брак и създават цяла българска офицерска “династия“, посечена от комунистите. Калинка Кантарджиева умира през 1948г.

Три години по-рано, през 1945г. умира бележитият български генерал, за чиито подвизи на бойното поле във войните на България, в които е участвал трябва да бъдат изписани томове и тонове книги.

Още приживе той като “човек на дълга, труда и храбростта“ строи свой паметник, който е с историческа значимост. Така доказва на практика, че освен военачалник е и с много силно развито чувство на историзъм. Това е видно и от книгите, които е написал – над 30 авторски заглавия, една част от които остават забранени и непознати за масата българи и до днес. Той решава да увековечи за поколенията след него своите победи на бойното поле, които са и такива на цялата Българска армия.

На паметника си изписва своето име и чин с рождена дата, по-късно е добавена датата на смъртта му, изобразява български кръст “За храброст“ и нарежда да изпишат битките, в които е участвал и побеждавал в цели четири войни на България от 1885г. до 1918г.:

– Сливница и Пирот – 1885г.

– Люле-Бургас – Тюркбей -1912г.

– Добрич – Кобадин – 1916г.

– Ранен в атаката при село Карали

– Серет – Питулици – 1917г.

– Охрид – Преспа – Шкумба – 1918г.

Така се прави. Той е участвал в писането на едни от най-славните страници от българската военна история и иска и поколенията след него да знаят за тях. До последния си миг пише история и я завещава, да се знае и помни от всички след него.

Неговият паметник е с историческа значимост. НО ЗА СЪЖАЛЕНИЕ И НА НЕГО СА ПОСЯГАЛИ. Това, което не се вижда на снимката е внушителният бронзов бюст на генерал Тодор Кантарджиев, който е бил най-отгоре върху надгробния му паметник. Автор на бюста е бил професор Атанас Дудулов, родом от град Струга, Македония.

Не се вижда този бюст, защото на неизвестна дата, най-вероятно след 2006г. той изчезва и съдбата му е неизвестна и до днес.

Това е срамен акт за София и цяла България, неуспяли да опазят цял, такъв какъвто е бил замислен и построен с лични средства на генерала и неговия род, този значим исторически паметник. В този му вид паметник е осакатен и фактически осквернен. Извършителите на деянието са неизвестни. Никой и не ги търси. Така недостойните съвременни потомци на този победоносен български генерал, който би бил гордост за всяка армия в Европа и света е “наказан“ и паметта му е обругана.

Генерал-лейтенант Тодор Кантарджиев е участник в ЧЕТИРИ ВОЙНИ на България:

1. Сръбско-българската от 1885г.

2. Балканската от 1912-1913г.

3. Междусъюзническата от 1913г.

4. Първата световна война 1915-1918г.

ПОБЕДЕНИ ОТ НЕГО ЛИЧНО ВРАГОВЕ НА БЪЛГАРИЯ В ЧЕТИРИТЕ ВОЙНИ, КАКТО СЛЕДВА:

1. Сърби – 1885г.

2. Турци – 1912-1913г.

3. Сърби – 1913г.

4. Румънци, руснаци, сърби, французи – европейци и от колониите, италианци, гърци, албанци наемници на Антантата – 1916-1918г. на три фронта – Добруджа, река Серет, Македония с Албания до река Шкумба.

До края на войната на фронта в Македония той е НЕПОБЕДИМ. И стряска всички врагове на България.

Като командващ всички български войски в Западна Македония в състав неговата Сборна дивизия, 1-ва Софийска дивизия, 6-та Бдинска дивизия, 302-ра дивизия в края на септември 1918г. и началото на октомври 1918г. той е готов да атакува във фланг съглашенската групировка, пробила при Добро поле и бавно настъпваща на север от страх, и да я бие наред, както винаги е правил. Но няма кой да му даде тази заповед, с която би спасил и Българската армия, и фронта.

После той организира в условията на принудително заложничество БЕЗПРЕЦЕДЕНТНАТА АКЦИЯ ПО СПАСЯВАНЕ НА ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ БОЙНИ ЗНАМЕНА. Изпълнителите са неговите храбри подчинени офицери, подофицери и войници. Заповедта за акцията обаче е негова. Акцията е успешна. Всички български бойни знамена са укрити и спасени. Това е последният му подвиг в името на България и за опазване на честта и достойнството на славната й войска

Казионната история, писана от комунисти русофили обаче го е изтрила изцяло от своите страници, ЗАЩОТО Е ПОБЕДИЛ ВРАГОВЕТЕ РУСКИТЕ ВОЙСКИ на цели три фронта – Добруджа, река Серет и Македония. Съответно липсва и от паметта на много голяма част от днешните българи.

Генерал Тодор Кантарджиев и до днес е изтрит от казионните “историци“. Те никак не го обичат. Гледат да го пренебрегнат, омаловажат и дори заличат, просто защото е побеждавал руснаци на цели три фронта – в Добруджа, на р. Серет и в Македония. И е унищожавал агресорите от Русия и Сибир безмилостно. Заедно с генерал Иван Колев е един от великите български военачалници, който достига до най-верни изводи за Русия като НАЙ-ГОЛЯМ ВРАГ НА БЪЛГАРИЯ.

Пред казионните историци, пишещи фалшива “българска“ история, удобна за Москва, генерал Тодор Кантарджиев е “виновен“ и понеже е писал само за България и за български герои като Чакър войвода и много офицери, сражавали се и загинали за България, което не се вмества никак в безродния комунистическо-русофилски модел на цялостна интерпретация на българската история.

Заличаването на генерал Тодор Кантарджиев от БЪЛГАРСКАТА ИСТОРИЯ е УМИШЛЕНО НАПРАВЕНО след преврата на 9.09.1944г. и съветската окупация на България. То е типичен пример за приложение на московския модел на фалшификация на истинската история на покорените народи, което става като част въз основа на приложение на Инструкция на ЦК НА КПСС за управление на окупираните от Съветската армия Точка 56. Водещите имена в политическата, научната и културната местна история да бъдат дискредитирани и изчиствани от историята. На тяхно място да бъдат въвеждани обвързани с нас и наши исторически имена. Приоритетът и върховенството на нашите исторически имена над местните да се подчертава и налага. Опити за опазване на позициите на местните имена в историята да бъдат обявявани за национализъм. Застъпниците им да бъдат репресирани и при възможност премахвани.

БУКВАЛНО ВЪЗПРОИЗВЕДЕНА В “БЪЛГАРСКАТА“ ИСТОРИЯ, ФАЛШИФИЦИРАНА В ПОЛЗА НА МОСКВА. НЯМА ГО ГЕНЕРАЛ ТОДОР КАНТАРДЖИЕВ.  Източноевропейски държави“ КАА/08.113. Москва, 2.VI.1947г. НК/003 47

Публикувано на фейсбук страницата на Гражданска инициатива за демонтиране на паметника на съветската армия