Триумфът на Рилски спортист през погледа на читател: Купата принадлежи колкото на клуба, толкова и на феновете

Рилски спортист и Балкан Ботевград винаги са били конкуренти, а гостуванията на самоковския тим в Ботевград едни от най – тежките. Тази година обаче традицията самоковци да не се представят добре в дома на Балкан не бе спазена. Нещо повече! Рилски спортист не само, че се представи отлично, а ще пази винаги хубавия спомен от ботевградската „Арена“, защото именно в нея самоковци стигнаха до може би най-големия си успех до момента в своята история, а именно спечелването на Купата на България. Вторият по значимост трофей в баскетбола след шампионската титла. Да, Рилски спортист има титла от турнира Балканска лига, но Купата сякаш е по – сладка. По-сладка, защото в няколко поредни години финалът винаги се изплъзваше и то за малко. Мечтата за Купата се породи още след тегленето на жребия за турнира. Съдбата бе благосклонна и прати самоковци в уж по-лесния поток – с отборите на Ямбол (на четвъртфинал) и с победителя от двойката Берое – Спартак Плевен. Още от този момент всички в Самоков започнаха да говорят за финал, но никой не смееше да го каже на глас. Само треньорът Барчовски беше сигурен в момчетата си и след жребия заяви, че Рилски се готви за финал. Това негово твърдение предизвика усмивки в някои хора, но треньорът вярваше. Бил е и прав да вярва, защото играчите му показаха страхотна игра и най – вече отборен дух. Дух, който в неделната вечер на 21-ви февруари им помогна да запишат имената си със златни букви в историята на Рилски спортист. Финалът обаче не дойде никак лесно. В първия мач Рилецо трябваше да победи коравия тим на Ямбол. Отбор, който бе смятан за аутсайдер, но още в първите минути от мача показа, че няма да се даде без бой. Все пак баскетболистите на Барчовски не допуснаха изненада и спечелиха двубоя със 79 – 68. В полуфинала пък ни очакваше приятната изненада през този сезон в НБЛ – Берое. Старозагорци имаха да си връщат на Рилски, след като тимът ни в последния момент им открадна третото място в първенството. Момчетата на Любо Минчев бяха жадни за реванш и Купата бе идеалният момент. Беройци започнаха мача ударно и набързо поведоха в резултата, но самоковци за пореден път показаха класа и след страхотно второ полувреме извоюваха победа с 80 – 71, която им осигури така мечтания финал. Там ги очакваше шампионът и хегемон в българския баскетбол Лукойл Академик. Отбор, разполагащ в състава си с дванайсет баскетболисти от най-високо ниво. Играчи с богати визитки и титли зад гърбовете си. Именно това накара много хора да отпишат самоковци, предсказвайки Купа за Лукойл. Предсказание, което така и не се сбъдна. А то не се сбъдна, защото на пейката на Рилски стояха момчета с големи сърца. Играчи, които дадоха всичко от себе си, за да може Купата да дойде в Самоков. Баскетболисти, които преглътнаха болката от контузии, за да може хора от един малък град в България да изживеят една паметна вечер. Всъщност, началото не бе розово и в този мач. Шампионите от Лукойл набързо поведоха и на полувремето имаха аванс от 7 точки. През третата част самоковци направиха малко чудо и обърнаха резултата в своя полза, а до края на мача геройски, с много себераздаване удържаха щурма на Лукойл, за да могат да донесат първата Купа на България в Самоков. Купа, която бе бленувана толкова много години не само от феновете, но и от президента на клуба инж. Петър Георгиев. Човек, който въпреки всичко и всички с години хвърля средства за баскетбол в нашия град. Без който в Самоков едва ли щеше да има баскетбол, а камо ли такъв, който да прославя името на града ни не само в България, а и в Европа. Всички в клуба обаче не трябва да забравят и публиката. Тази, която пропътува в неделния ден разстоянието от Самоков до Ботевград, за да подкрепи любимците си, както и обикновените фенове на баскетбола от Ботевград, София и други български градове, които в „Арена Ботевград“ деряха гърла заедно със самоковци в името на това новият носител на Купата на България да се казва Рилски спортист. Тези хора не трябва да бъдат пренебрегвани, защото Купата принадлежи колкото на клуба, толкова и на тях.
Бойко ЙОРДАНОВ