Този декември зеленчуците поскъпнаха с близо 50 процента

Цените на едро на голяма част от зеленчуците са се повишили с до 45%. В резултат индексът на тържищните цени през месец декември скочи с 4,5% и достигна 1,515, обявиха от Държавната комисия по стоковите борси и тържищата. Спрямо ноември се наблюдава значителен ръст с около 40-45 на сто на цената на българските оранжерийни краставици и на краставиците от внос. Поскъпване на месечна база с около 20-25 на сто е отчетено и при доматите – български и вносни. Най-голям ръст на цената има при картофите. Цените през декември в сравнение с ноември са с 8 на сто по-високи. На годишна база поскъпването на този основен хранителен продукт на българина е 50%. По-незначително поскъпване на месечна база има при зрелия чесън -1.5 на сто, а в цената на зелето е отчетен незначителен спад от 5 на сто.
И този декември се запази характерната за месеца тенденция цените на бананите и на цитрусовите плодове да намаляват спрямо нивата за ноември. На годишна база обаче – в сравнение със същия период на 2011 година, всички плодове, без изключение, са поскъпнали. С 42 на сто е поскъпването на лимоните и с около 12 – 18 на сто на ябълките, бананите, портокалите и мандарините. Спрямо декември 2011 г. има поскъпване с около 20 на сто при зрелия фасул, брашното, олиото, яйцата и свинското месо. Ръст в диапазона 4-12 на сто се наблюдава при цената на кравето сирене, маслото, пилешкото месо и каймата.

Становището на председателя на Държавната комисия по стоковите борси и тържищата Едуард Стойчев, изразено пред БНР е, че захарта и олиото имат стабилни цени, с тенденция за поевтиняване. „С боба има проблем – масово се внася и цената му е с 20 процента по-висока. Няма собствено производство. Вносните плодове поевтиняват, но според високите си цени от празниците. Всичко е внос. Нямаме складове, за да пазим български плодове”, каза още председателят на комисията. „Уникално слабото потребление през последните години не дава възможност на някои стоки да поскъпнат. В хлебопроизводството има хиляди малки производители, които мъчейки се да оцелеят поддържат ниски цени. Това е добре за потребителя, но не е добре за производителя. Наистина най-евтиният хляб се яде в България, но качеството му е по-ниско от това в другите страни. Зърненият баланс на страната е много стабилен“, допълни Едуард Стойчев.