Сънят на автора или как Васил Софин сънува представянето на книгата си „Усмихнати сълзи“
„Сънувам представяне. Всички гледат в една точка. Озъртам се! Не проумявам! Щипя се. Не помага. Осенява ме идея. Май всички зяпат в мен… Явно точката съм аз?! Нима представянето е мое? Кога пък съм успял, да напиша книга? При това някакви си, „Усмихнати сълзи“! То сълзи има, ама чак усмихнати?
Тревожен сън прекъсва сънят ми. Отварям очи! Гледам в джиесема, но усещам и погледи вкупом събрани в мен… Явно не сънувам! Все пак съм на представяне!
Не! На представление!
Намирам се в театър с милата. Постановката, която представят е: „Сълзи усмихнати“, а погледите естествено вперени в мен са неодобрение за хъркането, което се разнасяше от мен по-време на първото действие…“
Така художествено, оригинално, искрено Васил Софин представи на страницата си във фейсбук най-новата си книга „Усмихнати сълзи“.
И продължи закачливо, с леко намигване, своето откровение по повод официалната презентация на книгата – „Не съм си представял, че ще стигна до представяне на книга. Сънувал съм много. Имаше периоди, когато пишех на сън. Точно тогава обаче не прописах. Въпреки сърбежа на ръцете. Пуснах се по течението на живота и то ми подари перо. Не съм виновен! Удавник и за сламка се хваща. Аз хванах перо. Не знам какво ми носи то, но поне чувствам облекчение. А когато усетя, че съм успял да разсмея поне един човек, тогава наистина се чувствам щастлив. Въпреки иронията, която ме съпътства и която идва у мен нечакано, ми се иска никой да не се обижда. Животът е кратък. Майтап трябва да има!”
А тя – официалната презентация, се състоя в Общинска библиотека – Самоков. Главният библиотекар Албена Ихтиманска въведе присъстващите в събитието с думите – Софин не обича много да говори, но той изразява своя богат и емоционален вътрешен свят в писмено слово. Литераторът Христо Христов представи своя прочит на творбите на Васил Софин. Не само на публикуваните в най-новата му книга, но и на цялото творчество на талантливия самоковски автор. „Ситнежи” (афоризми, анекдоти, епиграми); сборникът „Истории от вчера и днес”; „Страници без граници” (преживелици, размисли, разкази и фейлетони) и „Докосване” (стихотворения) са заглавията на издадените до момента книги на Софин. Зоя Станкова прочете фейлетона „Къде е Димчо Дебелянов“ от сборника „Усмихнати сълзи“. Авторът бе поздравен и от Васил Лазаров – председател на сдружението на писателите в Самоков. Поздравления за радостта да се докоснат до богатството на словото, събрано в творчеството на Софин, изразиха и всички присъстващи.