Социално слаби и болни чакат за помощи на открито и при адска жега, и при кучи студ

Вторият, последен транш, за раздаване на хранителни продукти по Програма ”Интервенционни запаси на ЕС” се превърна в истинско стълпотворение. Социално слабите граждани в Самоков, които имат право на подпомагане, са около 3 000 души. Помощите включват 8 кг.  захар, 7 бутилки по 1 литър олио, 8 кг. боб, 12 кг. леща, 2 буркана конфитюр, 1 кг., в 4 пакета от по 250 грама, картофено пюре, 5 кг. брашно, 5 кг. и половина ориз, килограм и половина спагети, 2 пакета от по 400 грама макарони, един пакет бисквити, три буркана по 500 грама мед и 250 грама кафе. Сумарно продуктите надхвърлят 50 килограма. За да може служителят да обслужи всеки от правоимащите са му нужни не по-малко от 15 – 20 минути. Раздаващият трябва да потърси  получателя на помощта в списъците, предоставени му от дирекция „Социално подпомагане“, да провери личната му карта, да му предаде пакетите, бурканите и бутилките и да го отметне в същите тези списъци. Това принуждава хората, повечето от които възрастни и болни, да чакат дни и часове на опашка. При това на открито. През лятото при адска жега, когато много от тях припадаха, през зимата при кучешки студ. При този транш пред гишето в бившия родилен дом, където се раздават помощите, чакаха няколко десетки  души при минус 15 градуса по Целзий. Не малко от нуждаещите се се отказваха от продуктите, изправени пред дилемата дали да умрат на място – било от топлинен удар, било от измръзване или да предпочетат бавната гладна смърт. Това е причината няколко стотици килограма храни, непотърсени при първото раздаване, да застояват в складовете. Преди време, след разговор на журналист от вестник „Любословие” с председателя на Българския червен кръст Христо Григоров бе открит втори пункт, но по-късно той отново бе закрит и над 3000 души социално слаби самоковци трябваше пак да се редят на едно единствено гише. Освирепели от студ и глад, изнервени до краен предел от часовете чакане, хората възнегодуваха срещу чиновниците от Дирекция „Социално подпомагане”. „Ще си търсим правата в София – в Министерството на Тотю Младенов. Всички ще се вдигнем и ще отидем пред министерството, ако министърът не вземе мерки” – непоколебими бяха изтерзаните люде, съставляващи най-беззащитната част от българското общество. Но вместо да се вслушат в основателните възражения на чакащите и да подобрят организацията в работата си, служителите извикаха на помощ органите на реда. Благодарение единствено на спокойните и професионални действия от страна на полицаите не се стигна до сериозни сблъсъци. В опит да се въведе някакъв порядък в раздаването на помощите работното време на пункта е разделено. Циганите, определени с благозвучното „живущи на улица Здравец”, могат да получат хранителни продукти от 8,30 до 12,30 часа. Останалите правоимащи – от 12,30 до 17,30 ч. Затова голяма част от чакащите в мразовитото утро се възмущаваха и от лидерите на ромските организации. Някои се питаха къде е сега Цветелин Кънчев да види какво се случва. Други негодуваха срещу общинските съветници от „Евророма”.  „Кога ги избираме ни се умилкват, а после ни забравят до другите избори”, викаха един през друг премръзналите чакащи.

Случващото се при раздаването на социални помощи разкрива цялата уродливост на управлението на милата ни татковина от близо век насам. Тълпите премръзнали българи, биещи се за пакет захар, брашно, леща или боб, които нерядко са пълни с червеи, са най-обективното социологическо проучване какъв е делът на гладуващите в държавата. В същото време десетки декари плодородна българска земя пустеят. Стотици хиляди декари вече са в ръцете на чужди граждани и цялата произведена продукция заминава извън границите на страната. Половинвековното комунистическо управление унищожи родното земеделие и животновъдство, като отне насилствено земята и добитъка на земеделеца и го натика в задушните, безсмислени, мегаломански и губещи промишлени предприятия. Последващите правителства от така наречения „посткомунистически период” доказаха по най-убедителен начин, че нямат нито волята, нито умението да водят печеливша стопанска политика, в резултат на което българите сме най-мизерстващият народ от всички европейски народи, независимо че обитаваме най-благодатната откъм почва и климат част от стария континент. А днес, пред тази драма от „ледниковата епоха” на България, остава открит и въпросът –хуманна ли е хуманитарната помощ по Програма ”Интервенционни запаси на ЕС”.