Росица Тренкова: В дневниците си Богдан и Евдокия Филови ясно са казали, че са българофили, за което са работили неуморимо и безкористно

В отговор на публикация на Невена Митрева във фейсбук

Драга уважавана от мен Невена,

Разбирам. Твоето сърце се вълнува и живее с дейността на музея, все още мислено и духом си там. Но и аз неволно участвам в културния живот на град ни, и не мога да изтрая, когато ти повторно реагираш така остро, щом се спомене името Богдан Филов след това на Евдокия Филова.

 Трябваше да дойдеш на тържеството посветено на 3 март, за да видиш как множеството участващи откликна на историческите факти и се създаде чудесна атмосфера с приповдигнатото от родолюбивите песни настроение.

Стига сме се делили! В кое време живеем?! Времето на „табу“-та отмина. Сега можем спокойно да споменем заслужилите за града ни. И не съм съгласна с теб, че са пренебрегнати големите ни художници: Крискарец, Слави Генев, Наум Хаджимладенов и проф. Васил Захариев. Те открай време са много уважавани, ценени и познати благодарение на немалкото техни изложби и вашите красиви музейни издания. Но аз едва сега, в последното време научих, точно от твоя статия от 2010 год., че проф. Филов е свързан толкова много с нашия музей, и за себе си приех, че е много резонно да го има в музея ни. Пък и всеки узнал фактите би приел това. А това, че ти едва в новото време веднъж си писала за него, явно не е било достатъчно популяризирано, щом не ни е известно до сега, и в този смисъл търпиш упрек по твоята дейност отпреди.  Пак неудобни имена (пак премълчаване и страх, нали?)

Впрочем в тази статия искам да коригирам една твоя грешка: инж. Христо Карастоянов-Ицко е мой връстник и дори двамата по майчина линия сме братовчеди. Той е роден през 1937 год.  и почина през 2006 год., а по бащина линия е племенник на арх. Димитър Карастоянов, последният ни кмет преди 09.IX. 1944 г., кого ти имаш предвид. Той се е завърнал тук след завършване на следването си в Германия, зареден с прекрасни идеи за архитектурното оформление на Самоков, за жалост не му е дадена възможност да ги осъществи – незаслужено убит е едва на 40 год. (вероятно като „германофил“.) Та неговият брат Страшимир-Мирчо е баща на инж. Христо Карастоянов. Те имаха голяма книжарница на мястото на Военния клуб, национализирана, изселиха се в Дупница, а Мирчо работеше тежка работа – да превозва трупи по най-мъчните пътища и умря от инфаркт на 50 год. А синът му Ицко, още от дете беше много запален по моторите, но не му разрешиха да следва. Работи години по сервизите и стига до техническа служба в МЕИ-то, там успя по свой начин да  попълни  знанията си, издаде книжки за новите коли и професорите високо го оцениха и му дадоха професионалното звание инженер, заслужи го напълно, но и той си отиде на 69 год., поради битието си. Е, драга кандидат учителко, мисля че попълних малко от познанията ти за Самоков и самоковци. Както виждаш, в новото време никой не гони до дупка наследниците извършителите, както са унищожавани преди „виновните“  и поколенията. Та и Богдан Филов, ако да  е имал провинения отдавна е платил най-високата цена – с живота си. В наше време съдът, обаче, го реабилитира,  т.е. оневинен е.  И който сега продължава да го обвинява, не върви ли срещу решенията на съдът ни? В последно време генерално се коригираха мненията на тези, които го признаваха вече като голям учен, но бил слаб политик. Но видяхме и чухме в TV предаване как най-големите ни професори-историци доказаха, че той е отличник и при управлението си. Според тях, в изключително трудната ситуация – поставен между Сталин и Хитлер – кой политик от сегашните би се справил с трагичния изход? И коя друга страна, освен нашата, е излязла от войната, въпреки обявена като победена, с най-малко жертви и с разширена територия –парадоксално, но е исторически факт. И относно клишето „фашист“, аз бих казала – германофил – да, фашист – не! Как той – синът на офицер, пострадал като русофил, а в  дневниците си Богдан и Евдокия Филови ясно са казали, че са българофили и за това че са работили неуморимо и безкористно, за разлика от днешните управляващи.  Не можем да наречем германофилите фашисти, задето почитат страната, в която са учили. Така както и сега не можем да кажем, че русофилите са болшевики и сталинисти.

Нека живеем с времето си, да се обичаме и уважаваме по новому, въпреки различите възгледи и идеологии. Не бива да се отричаме от заслужилите ни личности, а да ги признаем и уважаваме. Това ще допринесе за нашия авторитет, самочувствие и гордост. А тя – историята – си знае работата. С времето премълчаните и отричаните все повече добиват популярност, оценка и признание, независимо от превратностите, и от това, че някои по старому все още подскачат когато се спомене името им.