Президентът удостои журналиста дисидент Георги Заркин с орден „За гражданска заслуга“- първа степен посмъртно

„Нам нужни са ни храбреци-
задават се барутни жътви!
Поне станете, Вие, мъртъвци,
защото живите са мъртви…”
Георги Заркин
В деня на 25-годишнината от Десети ноември, президентът Росен Плевнелиев удостои 23-ма дисиденти с орден „За гражданска заслуга“ – първа степен. Отличията са присъдени заради приноса им към укрепването на гражданското общество, развитието на демократичните институции и защитата на човешките права и свободи у нас по време на тоталитарния комунистически режим, наложен от БКП преди 1989 година.
„25 години след началото на демократичния преход, отдаваме заслужено почит и се прекланяме пред гражданската доблест, сила и мъжество на тези достойни българи, които не предадоха своя морал и човешко достойнство дори и в най-мрачните години на невиждани репресии. Вие сте доказателство, че нито един политически режим, колкото и да си е повярвал, колкото и да е силен, не може да смаже с насилие и терор духовните сили и жажда на българския народ за свобода и човешко достойнство“, каза президентът по време на официалната церемония. „Въпреки всички нечисти опити за погазване на човешкия дух и порив за свобода, дори и в най-зловещите години на тоталитарния режим в България са живели хора, готови да жертват живота си в името на тези най-висши човешки ценности“, допълни Плевнелиев.
Президентът изтъкна, че истината за съпротивата срещу тоталитарната държава трябва да се знае от следващите поколения. „И да не забравяме нито за миг, че в името на правото ни днес да се наричаме европейски граждани, да пътуваме свободно, да градим съдбата си в едно отворено общество на свободни хора, мнозина преди нас са рискували и загубили живота си“, каза още Росен Плевнелиев.
Дванадесет от носителите на ордена бяха удостоени посмъртно.
Сред тях е и достойният, и доблестен наш съгражданин Георги Заркин. Георги Атанасов Заркин е роден в село Бели Искър на 3 март 1940 г. След идването на комунистическата власт, баща му, както и десетки други съселяни и граждани от Самоков, е убит без съд и присъда на Черната скала, над Боровец.
Синът Георги завършва задочно кинематография, след което работи като зоотехник в Самоков и дописник на вестник „Самоковска комуна”. През 1963 г. започва работа като фоторепортер във вестник „Земеделско знаме”.
Година по-късно, през 1964, се запознава с Иван Тодоров-Горуня и се включва към организирането на преврат, целящ свалянето на Тодор Живков от власт. След разкриването на заговора и смъртта на Горуня през 1965 г., Георги Заркин разпространява позиви, призоваващи за въоръжена борба. За тази си дейност е арестуван и осъден на 6 години лишаване от свобода от Софийски окръжен съд. Първоначално излежава присъдата си в Софийския затвор, по-късно е преместен в Старозагорския, където получава още две вътрешни присъди. Едната от тях му е наложена през 1968 година, когато в знак на протест срещу нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия, Заркин пише протестно писмо до министър-председателя и обявява многодневна гладна стачка.
От 1975 г. Георги Заркин е затворен в Пазарджишкия затвор. Тук две години по-късно, на 7 август 1977 година, е убит, заради опасението на властта, че участниците в международния писателски конгрес, който е щял да се състои същата година в София, биха поискали да се срещнат с поета дисидент. Негови стихове са излъчвани по радио „Свободна Европа“ и той е познат на международната културна общност.
Георги Заркин подло е убит в затвора от комунистическата власт по обичайния й похват – без съд и присъда. До смъртта си той остава верен на стремежа си за свобода, на човешкото си достойнство и демократични ценности, на изключителния си морал. Известно е, че независимо от жестокостта и насилието на властимащите, Георги Заркин не се предава и не предава.
37 години след убийството му и 25 години от началото на промяната, Георги Заркин заслужено е удостоен с орден „За гражданска заслуга“ – първа степен, за устояването и защитата на човешките права и свободи. Наградата, на церемонията в Президентството, получи синът – Лъчезар Заркин.