Пилето на Александър Хаджиангелов – летежът на духа
С постановката си „Пилето“ Младежки театър „Николай Бинев“ остави у самоковската театрална публика едно незабравимо изживяване.
Пиеса за приятелството и семейството, за любовта и войната, за лудостта и красотата, и най-вече за стремежа на един човек да полети като птица. Така режисьорът Васил Дуев представя спектакъла в едно изречение.
Историята разказва за двама приятели, които са израснали заедно и за травмите, които получават през войната във Виетнам. След бойното поле Пилето попада във Военна психиатрична клиника, вярвайки че е птица. Най-добрият му приятел Ал се опитва да му помогне да се излекува, но и той самият страда от преживяното. Пиесата представя приятелството им от техните ученически години до настоящето.
Постановката е по романа на Уилям Уортън, пиесата на Наоми Уолъс и филма на Алън Паркър. В спектакъла са включени и текстове от филма „Великият диктатор“, за да бъде подсилено антивоенното послание – изведено в една от водещите позиции.
Преводът на пиесата е на Харалампи Аничкин.
Ролите са блестящо изпълнени от Александър Хаджиангелов, Никола Стоянов, Петко Венелинов, Светослав Добрев, Стилиян Желязков и Ярослава Павлова. За превъплъщението си в Пилето Александър Хаджиангелов е номиниран за двете престижни награди Аскеер и Икар. Младият актьор със самоковски произход бе отличен със статуетка в категорията „Изгряваща звезда“ на наградите Аскеер за 2016 година.
Пилето (Александър Хаджиангелов ) е хоспитализиран за лечение на психологическа травма след участието си във войната. Спомените на Ал (Никола Стоянов ) хвърлят светлина върху душевния свят на приятеля му, който не само отглежда и изучава птиците. Той мечтае да бъде птица и успява да полети по един мистичен начин, скачайки от покрива на висока сграда. А в сънищата си се превръща в канарче и постепенно се откъсва от света на хората все повече и повече.
Убедителното изпълнение на двамата млади актьори събужда забравени спомени – за възторга и мечтите от детството, когато безгрижно се носиш с велосипеда, а вятърът ти дава криле. Когато всичко е възможно – да бъдеш човек, но да бъдеш и птица. Да живееш в свят на любов, а не на война. За свободата да полетиш. Та кой не е имал своя миг на летеж?
В пиесата се изтъква, че от 7-хилядната история на света, едва около 220 дни са прекарани в мир. „Пилето“ на Васил Дуев е отлитане от настоящето, „по детски“ – без претенцията и суетата на съвременния свят и театър изобщо.
Интересното сценично решение, светлинните ефекти придават на постановката наистина вълшебна атмосфера. Играта на светлина и сянка води отвъд тясното пространство на сцената – прави света по-ярък, по-многолик и по-истински от сивата действителност навън.
В крайна сметка това е светът на мечтателите, чийто дух е готов всеки миг да полети като птица.
Лилия Кинина