Памет за генерал Тановски в Исторически музей – Самоков

През месец април фондовете на Исторически музей Самоков се обогатиха с още едно дарение – вещи на генерал Георги Тановски, но кой е той. Роден е през 1883 г. в село Макоцево, Софийско. Завършва Военното училище в София  през 1908 г., но е силно свързан с нашия град. По време на войните за национално обединение е в редиците на 22-ри пехотен Тракийски полк. С тях е свързано и един от дарените предмети-бинокъл, който му е спасил живота. Когато е тежко ранен, някой се опитва да отнеме бинокъла от ръцете му, а Тановски конвулсивно стиска бинокъла, показвайки че само е ранен, а не загинал. Поручик Тановски се лекува за кратко в болницата в Любимец, и неоздравял напълно отива да се сражава този път по време на Междусъюзническата война.

Генерал Тановски има заслуга в изграждането на българската армия и участва в сраженията при Калиманци, Дойран и др. – имена превърнали се в светини, където мнозина българи са оставили костите си. Той винаги е бил на първа линия, като командата е била: „след мен войници!“. Преминава през всички военни звания поради заслуги и заради проявена доблест, а не както други-поради партийно-класови или други „заслуги“.

След това като полковник е начело на 22-ри пехотна Тракийска дружина (съкратена заради военните ограничения наложени от Ньойския договор), където се проявява като честен и доблестен командира, високоморален и честен човек. Тук се запознава и с капитан Константин Чичев (впоследствие полковник) негов подчинен. Впоследствие двамата стават близки като кумове, а Чичев дори кръщава едно от децата на Тановски. Пример за това какъв човек е бил Георги Тановски, е реч произнесена на 26 март 1936 г., по повод  23 години от превземането на Одринската крепост през Балканската война от 1912/1913 г.:

„Наш дълг спрямо младото поколение и спрямо идущите поколения е да посочим големите дела на големите хора. Чрез техния висок пример да ги възпитаваме в дух на родолюбие и привързаност към Отечеството. Да му дадем примери за подражание, да му създадем достойни кумири, за да събудим в него желанието за честна и беззаветна служба на Родината. Наш свят дълг е да му сочим хубавите и блестящи примери от миналото, големите дела на по-възрастните, ако искаме да създадем от него бъдещи държавни мъже и велики пълководци. Обединени вътрешно около идеалите на Отечеството ни, да разпръснем мълвите, които тровят душите ни, и станем един здрав и единен народ – народ, който го очаква само величие!

Това трябва да бъде новата победа. И тя, като бойните подвизи, ще учуди света с единомислието и стегнатостта ни, а името ни ще се носи с прослава, както бе във войните от близкото минало.“

Генерал Тановски не остава безучастен и активно се включва в обществения живот в България. Активен деятел е на организацията Военен съюз, създадена през 1919 г. От този период са запазени офицерска куртка и шинел, които също бяха предоставени на музея. Всичките достойни дела на генерала не са попречели на убийците му да го ликвидират без съд и присъда в ужасните дни непосредствено след 09.09. 1944 г. Остава загадка с какво е пречел на новите управляващи един генерал о.з., собственик на книжарница и герой от войните за национално обединение.

Като допълнение към дарението са петнадесет броя исторически фотографии-много от тях правени в Самоков, както и автобиографичните бележки на генерала. Униформата и бинокъла ще са част от бъдеща експозиция посветена на близкото ни минало и войните за национално обединение. Тя ще бъде в един от музейните кабинети на втория етаж. Изключително сме благодарни на наследниците на генерала – Радка и Винсент Тановски, както и  на Борислав Дичев -историк автор на книгата „Генерал Георги Тановски – Воин, патриот, гражданин“. Дарението е в памет на сина на генерала – Владимир Тановски, който наскоро си отиде от този свят.

Силвио Томов – уредник-нова история в Исторически музей-Самоков