И Самоков се преклони пред безсмъртието на Васил Левски

О, майко моя, Родино мила,

защо тъй жално, тъй милно плачеш?

Плачи! Там близо край град София

стърчи, аз видях, черно бесило,

и твой един син, Българийо,

виси на него със страшна сила.

На 18 февруари се навършиха 151 години от обесването на Васил Левски.

Днес и Самоков се преклони пред неговото безсмъртие, защото:

Тоз, който падне в бой за свобода,

той не умира: него жалеят

земя и небо, звяр и природа

и певци песни за него пеят…

Стихове – Христо Ботев