Из чуждестранния печат – Мартин Улф пред в. Файненшъл таймс

Каква ще бъде ролята на САЩ през 21 век? Това е въпрос, който необмислено се съгласих да засегна миналата седмица в Съвета „Карнеги“ в Ню Йорк. Докато го анализирах, разгледах и друг, тясно свързан с него въпрос, който също тревожи американците – зависи ли бъдещата роля на САЩ от самите тях? Отговорът е „да“, но само донякъде. САЩ могат да контролират това, което правят те. Но не и това, което правят другите.

Историческата доминация на САЩ е плод на техните изключителни предимства. Те са континентална страна, обградена на изток и запад от океани и незаплашващи я съседи на север и юг. Разполага с огромни, макар и намаляващи природни ресурси. Има най-голямата икономика и най-високата производителност в света още от края на 19 век. Пазарната американска икономика е и най-иновативната пак оттогава.

САЩ е дом на най-влиятелните финансови пазари в света, макар че именно те предизвикаха и Великата депресия, и Голямата рецесия от последните години. Американската парична единица е основната резервна валута на света. Америка е един от най-големите импортни пазари, отстъпвайки по този показател единствено на външния внос на ЕС.

САЩ притежават най-модерните технологично и мощни въоръжени сили. След Втората световна война в САЩ има също повече водещи университети и изследователски центрове, отколкото в която и да било друга страна в света. Нейната попкултура е най-силната в света. Политическите й ценности все още владеят въображението на света, макар че често не ги прилага на практика. Демократичната й система се оказа достатъчно легитимна и гъвкава, за да се справи с многобройните предизвикателства, с които я е сблъсквала историята.

Разполагайки с всички тези предимства, САЩ успяха да сформират силни съюзи и да спечелят войните си през 20 век – и горещи, и студени, срещу Германия, Япония и Русия. Те оформиха отворената световната икономика, която се роди след Втората световна война, а после станала глобална след разпадането на Съветската империя. Те предложиха най-влиятелния модел на модерна държава. Без значение дали ни харесва или не, всички ние живеем в света, създаден от САЩ.

Каква част от този набор от предимства ще успеят да запазят САЩ през този век?

Очевидната заплаха е за нейната позиция като най-голямата световна икономика. Според пазарните обменни курсове икономиката й все още е приблизително два пъти по-голяма от китайската. И все пак според Международния валутен фонд тя е само с 30 процента по-голяма според паритета на покупателната способност. Тъй като БВП на Китай на глава от населението според паритета на покупателната способност все още е едва 20 процента от американските равнища, това оставя на азиатската държава огромно разстояние за наваксване. Растежът на Китай вероятно ще се забави през следващите десетилетия, но все пак ще доближи още американските равнища на производство. Вероятно икономиката на Пекин ще стане по-голяма от американската в началото на следващото десетилетие. За разлика от Япония да речем, числата са на страната на Китай. Ако неговият БВП достигне половината на американските равнища, икономиката му ще стане голяма колкото тези на САЩ и Европейския съюз взети заедно.

Общият китайски износ на търговски продукти вече надвишава този на САЩ. Скоро същото ще се случи и с вноса. Тъй като е относително беден на ресурси, Китай вероятно ще остане по-голям вносител, в съотношение към БВП, отколкото САЩ. По-спорен въпрос е колко скоро китайският юан ще стане конкурент на долара като резервна валута. Нарастването на китайската търговия предполага, че отговорът е „скоро“. Срещу това аз бих предложил аргумента, че китайската партия-държава, която не се подчинява на върховенството на закона и се страхува от загуба на контрола, нито ще е способна, нито ще желае да осигури отворените капиталови пазари, които искат външните клиенти, за да държат най-сигурните си активи в юани. Най-малкото, тази промяна ще отнеме десетилетия, а не години.

По принцип САЩ биха могли също да запазят водещата си позиция в науката и комерсиалната иновация. Но както моят колега Едуард Лус показва в своята провокираща размисъл нова книга, комбинацията от ксенофобия с враждебност към науката, самоналожени фискални ограничения и странни приоритети в разходите рискува да лиши САЩ от достъпа им до световния талант и водещата им световна роля в изследванията и иновациите – „Време е да започнем да мислим“, издателство „Атлантик мантли прес“, 2012 (Time to Start Thinking Atlantic Monthly Press 2012). Нищо не описва по-добре ситуацията от този мрачен цитат: „През 1990 година (Калифорния) е харчела два пъти повече за университетите си, отколкото за затворите си. Сега изразходва почти два пъти повече за затвори“. Това, че САЩ имат най-високото равнище на затворници в света, не е само социална статистика, а и икономическа. Същото важи и за скъпотията и неефективността на американска система на здравеопазване, която е основната причина дългосрочните фискални перспективи да изглеждат толкова мрачни.

Нужна е сериозна реформа. Но тя стана невъзможна заради взривоопасната роля на парите в политиката и нарастващата неотстъпчивост на Републиканската партия. В една система, изградена върху разделение на властта, възприемането на компромиса като проява на слабост крие риск от повтарящ се хаос.

Освен това американската икономика вече не носи такива всеобщи облаги като навремето. През последния пълен бизнес цикъл, от 2002 до 2007 г., горният 1 процент от населението е взел почти две трети от ръста на доходите, а горният 0,1 процент – повече от една трета. Такава неравностойна икономика поражда недоволство и отчаяние. Кризата още повече изостри гнева.

Всичко това ще засегне и способността на Америка да играе историческата си роля в света. Надвисналите фискални ограничения ще подкопаят военните разходи. По-важното е, че финансовата криза и други големи грешки лишиха американските политически, икономически и социални модели от престижа, на който се радваха. Европа не е в по-добра форма. Но това означава просто, че Западът като цяло е по-малко авторитетен и засега по-малко способен да бъде лидер.

Каквото и да стане в САЩ, влиянието им ще е по-слабо през 21-ви, отколкото през 20 век. Това е така главно защото другите научиха толкова много от тях. Дори и при това положение САЩ биха могли да запазят огромното си, може би неоспорвано влияние, тъй като главните й съперници са изправени пред още по големи предизвикателства. Но за да бъдат САЩ това, което могат да бъдат, трябва да преоткрият своя прагматизъм, който открай време бележи политиката им, особено в техния отговор на многобройните предизвикателства на 20 век. Никоя демокрация не може да процъфтява, ако нейните граждани възприемат собственото си правителство като най-големия си враг. Ако американците изберат правителството им да се провали, със сигурност и САЩ ще се провалят.