Иво Инджев: Скъпа проганда + евтина водка=имперски махмурлук
Честно казано, малко ми е неудобно да се включа в заслужената насмешка над решението на Путин да намали цената на водката като отчаян управленски ход, компенсиращ валящите лоши нови, причинени на Русия от самия него. Неудобно ми е малко от (не)патриотични съображения- Путин просто не е уникален с алкохолния си популизъм. Първият ход на Бойко Борисов като премиер и господар на новото парламентарно мнозинство през лятото на 2009 г. беше да „опрости” надвисналата данъчна опасност над казаните с домашна ракия. Това беше толкова мъдър ход, че най-мъдрите слоеве от населението го възпяха поединично и колективно, наклякали край съответните казани.
Руското чувство за хумор по повод евтиния номер с евтината водка обаче трябва да бъде уважено от братски чувства към него.
Ето защо публикувам следната руска статия в превод на Васил Костадинов.
Речено – сторено: от 1 февруари водката поевтиня. Струва ми се, че за първи път славните времена на Андропов. Така чиновниците от Росалкохолрегулиране откликнаха на призива на президента да се борят с алкохолизма със “стабилни начини и средства.”
Това е мъдро държавническо решение.
Защото , ако погледнем ужасната истина правото в очите, ето какво доведе до разпадането на Съветския съюз? Предателската Перестройка е само една от причините за неизбежния колапс на Великата сила. Другата, много по-важна причина за най-голямата геополитическа катастрофа беше кампанията за борба с алкохола. На хората разказваха болезнената истина за „славното” миналото и „великото” настояще на нерушимия съюз, а в същото време рязко ограничаваха потреблението на обезболяващата течност. Дори заклеймяваха онези, които пият. И въпреки, че хората трябваше да спасяват страната, като един се наредиха на километрични опашки за болкоуспокояващо, лекарство се доставяше нередовно и не за всички.
В резултат на това съветският човек, безпросветен труженик и непоправим мечтател, остана насаме с т.нар. реалност и, опознавайки я в подробности, от все сърце я прокле.
Дългоочакваното завръщане към изворите, възраждането на империята, бореща се за мир с целия свят, е немислимо без поевтинялата водчица, защото първото нещо, което е необходимо да се коригира е така наречената реалност. Трезвеният, или поне не съвсем пиян гражданин, е склонен да гледа критично на живота и да задава излишни въпроси. Надигайки се от канавката, той може да се заинтересува от цените на хранителните продукти. Стабилно изправен на крака, той е способен критично да гледа на икономическата политика на страната, и, дори да открие недостатъци в областта на медицината и образованието. И накрая, напълно трезвен, той може да стигне до там категорично да откаже да даде живота си за царя, генералния секретар или президента. И дори и твърдо да му заявят, че без Путин няма Русия, той изобщо няма да се върже.
Ние помним, какво беше в старите времена. Първо, всички тези плахи въпроси за икономиката и защо ни е път, ако той не води към храма. Малко по-късно, най-трезвените се замислиха за еднопартийната системата – дали е необходима? И завърши с това, че многохилядни тълпи, запълнили столичния площад, победиха малодушните, треперещи пучисти с техните танкове. Скоро след това съюзът се саморазпадна.
Сега, както може да се очаква, нищо подобно няма да се случи.
Е, да, някои недобити въздържателите и умерено пиещи интелектуалци изразяват несъгласие и недоволство. Задават разни въпроси: за Крим, за Донбас, за санкциите и все по-оскъдната хазна, за източването й. Но са малко, любознателните и трезвомислещите, и дори когато минималната цена на дребно беше 220 рубли за бутилка, те бяха жалко малцинство. Сега, когато по волята на гаранта цената падна до 185 рубли, вече сме в Андроповски времена (Юрий Владимирович също беше мъдър национален лидер), за Русия може да не се тревожим. Геополитическата й съдба, дори да е катастрофа, не предизвиква дори и мъничка тревога.
Война? Да, за Бога. Изолация? Да върви по дяволите. Санкции? Не разсмивайте нашите “Искандери”. Цените на петрола? Цените в магазина? Курса на рублата спрямо долара? Ако стойността на любимата водчица пада в синхрон с общото поскъпване на живота, с блясък в очите този живот ще се изпълни с такава духовност, каквато и при царя не е имало. Важно е, че Владимир Владимирович навреме реагира на външните дразнители, и не позволи на хората да погледна трезво на т.нар реалност. Би било погрешно от политическа гледна точка, а и твърде жестоко.
Водка и телевизор – какво друго му трябва на човек за да посрещне утрешния ден?
Известно е, че под тяхното благотворно и, най-важното, под постоянното им влияние се случват невероятни чудеса. Чуждата земя става наша, сакрална и завещана от предците, и то по старите цени. Окупационната война се превръща в освободителна. Всеки убиец, злодей, садист, дегенерат се превръща в герой и храбър воин. Обратно, всеки несъгласен е враг, когото на пияна глава да пребиеш не е грях, а може дори да убиеш. И целия свят, отразен в кръвясалите очи, е морална пустота, така че, ако го праснем с ядрени ракети, няма да е никак жалко. Чужд и противен, той ще получи това, което заслужава. Смахнатият човек се доверява на тези, които го поят и пият с него, и е безкомпромисен към инакомислещите, санитарите и разни други врагове.
Водката поевтиня от вчера, и това със сигурност е добра новина, но има и друга новина, която причинява латентно дразнение. За президента, който понижи цената, е известно, че почти никога не близва. Защо? Не харесва или не иска? Може би не уважава? Не е ясно, доколкото в опиянената страна трябва всички до последния гражданин да фиркат, тук става дума не само за водката, но и за усещането за всеобщо единство. Идеята, че някой не пие, а само налива за да ни съблече и ограби – това е тежка, почти непоносима мисъл, особено с махмурлук, когато душата копнее, трепери и се набръчква от срам. Това са отчаяни мисли, а за да се отървем от тях трябва да се напием…,…пием…,…пием…
Иля Милщейн
Източник: личния блог на журналиста Иво Инджев ivo.bg