Иван Кръстев: В Крим започна изграждането на Третата руска империя

Иван Кръстев е политолог, председател на УС на Център за либерални стратегии и изследовател в Института по хуманитарни и социални науки във Виена (IWM Vienna). През 2013-2014 той е изледовател във Фондация „Роберт Бош“ в Берлин, по програмата “ Рихард фон Вайцзекер“. Иван Кръстев е основател и член на Европейския съвет за външна политика, член на борда на Фондация „Ерсте“ и член на консултативния съвет на Центъра за анализ на европейски политики (CEPA). Той е в международния редакционен съвет на списанията Europe’s World, Journal of Democracy  и Transit – Europäische Revue.  Иван Кръстев е бил изпълнителен директор на Международната комисия за Балканите, председателствана от бившият министър-председател на Италия Джулиано Амато. Бил е главен редактор на българското издание на списание Foreign Policy (2005-2011). Автор е на десетки статии, публикувани в българската и чуждестранната преса. Последната му книга на български език е “Под линия”, изд. Факел, 2001. В момента завършва книга, в съавторство с проф. Стивън Холмс, за политиката в Русия.

„Руската интервенция в Украйна (…) поставя под въпрос вярата на много европейци, че през последните години е почти невъзможно да избухне война на континента. Крайният резултат може да е появата на трета Руска империя или на една провалена украинска държава в центъра на Европа.“ Това твърди Иван Кръстев статията си „Руският ревизионизъм. Планът на Путин за промени европейския ред“ на страниците на авторитетното американско списание Foreign Аffairs. Според него нарушаването на украинския териториален суверенитет е най-тежкото предизвикателство към европейския ред от над половин век насам. Тази агресия е опит политически, културно и военно да се оказва съпротива на Запада, допълва той.

Смяна на играта

Кръстев смята, че Путин прибягва да военна сила, не защото няма широк набор от други средства за натиск, а защото иска да промени играта. „Донякъде той е ядосан, защото два пъти бе победен в Украйна (…) и с ескалирането на напрежение опитва да прикрие собствения си провал там. Засега Москва иска да свали новата власт в Киев и вероятно Путин ще постигне своето чрез инвазията и раздухването на страховете на руснаците в Източна и Южна Украйна. Но стратегическата му цел не е да отцепи Крим, а да предизвика конституционна криза и да превърне Украйна в конфедерация с много слаб център, интегриран с Русия изток, и запад, който е по-близък да Полша и ЕС. Осъзнавайки, че е изгубил Киев, изглежда Путин иска да премести на друго място центъра на властта в Украйна. Лошото е, че той знае, че ще му се размине“, смята Кръстев. Той цитира изказване за „Ню Йорк таймс“ на Фиона Хил от института Брукингс, която по време на войната в Грузия бе високопоставен служител на американското разузнаване за Русия. „Ще говорим за санкции. Ще говорим за граници, които не бива да се прекрачват. Ще луднем. А той ще си седи и само ще наблюдава. Той знае, че никой от нас не иска война.“ Иван Кръстев обаче казва, че може би някой трябва да е готов на война.

Мечта за Русия преди 1914

„Путин от 2014г. не е Путин от 2004г. и дори не е Путин от 2008г. Той вече не е просто един безмилостен играч, интересуващ се от пари и власт и мечтаещ да върне Русия на световната сцена. Той се интересува от идеи и подарява на съветниците си произведенията на Иван Илин (1883-1954), руски философ и идеолог на Всеруския военен съюз. Той лично диктува какво трябва да пише в учебниците по история. През последните години и особено след избухването на протестите през зимата на 2011-2012г., Путин започна да се възприема като последен бастион на реда и традиционните ценности. Той е убеден, че либерализмът е зараза и че западните нрави и институции са реална заплаха за руското общество и руската държава. Днес той определено си мечтае за времената преди 1914г., когато Русия е била автократична, но приемана, в която революциите не се толерират и която може да бъде част от Европа, но запазвайки характерна култура и традиции.“ В статията Иван Кръстев обяснява, че в този смисъл за Путин „революцията в Украйна е символ на всичко сбъркано в днешна Европа“, включително защото не се съобразява с геополитическите амбиции на Русия, и е готов да пожертва дори икономическите интереси на страната си и мислите за Русия като европейска страна в добрия смисъл на думата.

Това е само началото.

Ако в Грузия през 2008г. Москва начерта с военна сила границата, която настояваше Западът да не прекосява, в Крим тя демонстрира воля да прекоси границите, начертани от Запада, допълва авторът. Според него Путин поставя под въпрос правните норми и структурата на европейския ред след студената война, предизвиква САЩ да покаже доколко е гарант на сигурността на европейските демокрации, или предпочитат да балансира отдалеч и да се фокусират върху Азия. „Достатъчно силна ли е Германия да се справи с една Русия, която не се интересува да бъде европейска?“, пита още Кръстев. Заключението му не е особено оптимистично – много ще е трудно да бъде контриран Путин. „Той отказва да играе по правилата на Запада, не се бои от политическа изолация – напротив, търси я – не се страхува от затворени граници – напротив, надява се така да стане, а външната му политика е демонстративно отхвърляне на модерните западни ценности и опит да начертае нова граница между руския и европейския свят.

За Путин Крим е само началото.“