Живеещият в Самоков Христо Гемеджиев с разказ за „Страшното” и за Куршум джамия в Карлово
Потресаващи спомени за времето наречено „Страшното”, предадени от прабаба му, разказа пред Карлово ТВ Христо Гемеджиев. Поетът е наследник на стария карловски род Бабекови. От години Христо живее в Самоков и е един от представителите на литературните творци на града. Творецът сподели пред камерата своите тревоги за нарастващото напрежение около исковете на Главно мюфтийство за вакъфските имоти.
20 юли 1877 година е най-кървавият ден в историята на подбалканското градче, когато орди от башибозуци превземат освободеното вече от турско робство Карлово и избиват почти цялото мъжко население. Сечта е била безмилостна. Голяма част от жертвите са от местната интелигенция – учители, свещеници, търговци, лекари. Подгонени от потерята, хората се скриват в храма „Свети Николай“, но турците разбиват вратата и избиват до крак мъжете. Кървавият ад е продължил цели 6 месеца.
Един от обесените на ореха пред Куршум джамия, за чиято собственост претендира Главното мюфтийство, бил неговият прадядо Кирил Бабеков. Вечерта преди да започне Страшното са арестувани 7 души. В двора на Куршум джамия турците издигат 7 бесилки. Петият обесен е прадядо му. Кирил Бабеков е отговарял е за снабдяването с оръжие на Революционния комитет, сформиран от Васил Левски. Страшното започва със седемте души обесени в двора на Куршум джамия. В двора е имало орехи и кестени, на които са вързани бесилките. Предводителят на башибозука Емин Ага е наредил да му докарат и майката на Васил Левски, на „баш гяурина” – баба Гина. Тя не му се поклонила, не е свела глава, съживи спомените на прабаба си Христо. Турчинът накарал вдовиците да играят хоро около бесилките, на които мъжете им срещнали своята героична смърт. Хорото повела баба Гина. През това време башибозука обядвал. Професор Иречек е събрал имената на обесени 897 души мъже и мъжки рожби от 7 до 70 годишна възраст. След като избиват стотици карловци башибозукът потопява в кръв и околните села, продължи разказа си Христо Гемеджиев. Цялото мъжко население е посечено.
По спомени преди турската войска да нахлуе в Карлово баба Гина е изпратила дъщеря си Яна за северна България през Троянския проход, като й е дала половината от косата на Апостола, каза още Гемеджиев. Тези коси по-късно Яна предава на историческия музей. Баба Гина умира в началото на следващата година – 1878, 27 януари. С погребението се заела прабабата на Христо Гемеджиев Мария Бабекова – Мика, както била обещала приживе. Наложило се да обикаля селата дни наред, за да търси свещеник, който да извърши опелото. Но всички християнски свещеници били избити. Едва на третия ден успяла да издири възрастен и полусляп свещеник от село Войнягово, който е погребал майката на Васил Левски. Заедно с баба Гина са опети и погребани и останалата част от косите на Апостола. Минават години. Не се знае къде е гроба на баба Гина. Едва през 1954 или 1955 година, при изкопни работи за водопровод между музея и църквата попадат на гроб, в който намират и кичур коса. Тогава го свързват с последния дом на баба Гина и преместват костите зад храма, където е сегашният й гроб, продължи разказа си Христо Гемеджиев.
За себе си той каза, че живее в Самоков, че през възродителния процес се е оженил за Фанка Савова, която е от турския етнос. Тя ме разбира и не се противопоставя на моите убеждения и постъпки, поясни Христо. Много съм против, там където са обесени първите карловци и вдовиците са принуждавани да играят вдовишко хоро отново да се лее турска реч, бе категоричен наследникът на славния карловски род. Според него не турското население от града и региона иска връщането на джамията, а тези по върховете, които просто искат да настроят един срещу друг българи и турци.
В стихосбирката „Жажда”, в която поетът Христо Гемеджиев е един от тримата автори, повече от стиховете му са за Карлово. Със стихотворението си „Венчилото на Левски” е спечелил трето място в Национален конкурс по повод 100 години от обесването на Апостола. Разговорът с живеещия в Самоков карловец завърши със стихотворението „Венчилото на Левски”, което поетът лично изрецитира.