Д-р Петър Кондоферски – основоположник на съвременното акушерство и гинекология в Самоков

Д-р Петър Христов Кондоферски е роден в Самоков на 26.03.1904 година в семейството на свещеник Христо Зафиров Кондоферски и Милка Бранкова.

През 1923 година завършва основното си образование в смесената гимназия на гр. Самоков, след което се записва студент по медицина в Медицинския факултет. През този период участва активно в студентските стачки и борби против режима на Цанков. След атентата в черквата „Света Неделя” е задържан, малтретиран, разпитван, изключен от университета и интерниран. Щастлива случайност го спасява от разстрел  в местността „Ушите”.

Няколко месеца по-късно имигрира във Франция, гр. Монпелие. Едновременно следва и работи. На 23.12.1929 г. се дипломира, взема специалност хирургия и заминава за Тунис. Там е назначен за лекар във Фосфатната мина „Мехери-Обьоз”. За добрата му работа е отличен с орден „Нишан-Ифтикар” – офицерска степен.

Силната носталгия по родината го връща в България. На 27.09.1935 г. е назначен за общински лекар в гр.Самоков. Едновременно специализира акушерство и гинекология. По инициатива на д-р Петър Кондоферски и на д-р Стоилов – главен лекар на амбулаторията в града, на 08.05.1938 г. се открива Градския родилен дом. Д-р Кондоферски става негов завеждащ до 1964 година, когато е пенсиониран.

През 1942 д-р Кондоферски за първи път в Самоков прилага пеницилинотерапията, а през 1949 г. прави първото кръвопреливане в града. В този период д-р Кондоферски развива голяма оперативна дейност, с което се преустановява изпращането на жени и родилки за акушеро-гинекологични операции в гр. София.

За съжаление комунистическият режим, който не понася способните и кадърни хора, го изпраща за цели 8 години в Старозагорския затвор по обвинение в шпионаж. Следват тежки години за големия лекар и неговото семейство. Това е периодът от 1971 до 1980 година. През цялото това време д-р П. Кондоферски не престава да се образова, следейки всички новости в медицината. Често той споделя с дъщеря си Пиерет, че да си лекар е призвание и обещание за цял живот. Д-р Петър Кондоферски ще остане в сърцата и спомените на по-възрастните самоковци, които го помнят и уважават за неговия професионализъм, огромна човечност и доброта.

В затвора д-р Кондоферски пише стихове, голямата част от които са посветени на любимата му дъщеря. Представяме ви една от поетичните творби на даровития ни съгражданин, разкривайки тази малко позната страна от живота на д-р Петър Кондоферски.

Копнеж!

Щом зората пръсне розови лъчи

и погали нежно твоите очи,

знам че първата ти мисъл е за мен,

че страдаш и ме очакваш, ден след ден.

Не тъжи! Раздялата ще има край.

И пак ще заблести слънчевият май.

Посърналите ни тела ще оживи,

измъчените ни души ще обнови.

О! Колко би плакала ти тогава

от щастие и радост – до забрава!

Притиснал бих те до моето сърце

и покрил с целувки твоето лице.

Отново времето ще ни погълне,

а животът в своя вихър – обгърне

и понесе към висините,

по път осеян с рози от мечтите.

Но до този час търпи и не роптай.

На труд и на наука се ти отдай.

Дари твоята майка с обич обилна,

крепи духа й унил с вяра силна.

И тогава, родино, свята, скъпа,

над нас не ще да тегне вече мъка.

Ти била си всякога за нас копнеж,

слава, любов безпределна, въздух свеж!

Стара Загора              д-р П. Кондоферски

09.09.1972 г.