Георги Господинов в Самоков: Ние всеки ден пътуваме във времето чрез спомените си

Носителят на една от най-престижните награди за литература – „Букър“, Георги Господинов се срещна с граждани и гости на Самоков в Художествената галерия в града. В центъра на разговора бе наградената книга – романът „Времеубежище“. Авторът започна разказа си за своята творба посочвайки, че романът е част от всичките му произведения, свързани с паметта. Една събирателна книга, която цели да преведе читателя през една идеализирана носталгия, в търсене на миналото, чрез погледа от бъдещето. „Ако забравяме това, което ни се е случило, то ще ни се случи втори път“, продължи размислите си за времето Господинов. „Но ако си на вярното място, времето е друго. Ако си във вярното време, мястото е различно. Нелечимо.” Така Георги Господинов описа чудодейната симбиоза между Време и Място. А в отговор на зададен въпрос към кое време иска да се върне Господинов уточни: „Ние не живеем в едно време, ние живеем в различни времена, аз се сещам за детството си през ден, ако ли не и всеки ден, това не е ли пътуване през времето“.

Особено затрогващ бе разказът на писателя, за случката по време на представянето на „Естествен роман“. На презентацията на книгата е прочетен откъса: „На 9 години Бог ми се откри за първи път под формата на електрическа крушка. Ето как стана това. Заведоха ни на екскурзия в София. След зоопарка ни вкараха в „Александър Невски“, може би защото беше наблизо, пък и почваше да вали дъжд. Обясниха ни, че това, в което ще влезем, не е църква, а храм-паметник. От странното съчетание на нас ни беше ясна само втората част, но никак не си представяхме паметниците по този начин. Вътре наистина беше впечатляващо, бояхме се да не се изгубим. Докато изчаквахме другите да излязат, отстрани до вратата на „паметника“ се появи един сакат дядка и ние любопитно го наобиколихме. Учителите още бяха вътре и старецът започна да ни разказва за Бог. По-отраканите от нас веднага почнаха да обясняват, че Бог не съществува, иначе Гагарин и другите космонавти отдавна да са го срещнали в небето. Старецът само поклати глава и каза, че Бог е като електричеството – съществува, но не се вижда, тече и се проявява във всичко. След малко се появиха учителките и ни дръпнаха от стареца. Но това, което той ни каза, ни накара сериозно да се замислим. И Бог, и електричеството ни бяха еднакво мътни…… Но в къщи винаги имах едно наум, когато включвах лампата или котлона. Бог светеше и пареше.“ Тогава писателят се питал дали тази чуждоезична публика е разбрала същността на прочетеното, когато млад баща се приближил до него и му благодарил, че това бил най-изразителния начин, по който е обяснил на сина си кой е Бог.  

На срещата в Самоков присъства и преводачът на романа „Времеубежище“ на английски и съносител на наградата Анджела Родел. Родена в Уисконсин, САЩ, през 1974 г., живее и работи в България от близо 20 години. Превеждала е знакови имена в българската литература – като Георги Господинов, Ивайло Петров, Георги Марков, Захари Карабашлиев, Ангел Игов, Милен Русков, Вера Мутафчиева и др. Тя разказа за съвместната си работа с Георги Господинов, като подчерта, че са работили в тесен синхрон.  От своя страна Господинов изтъкна, че всички негови книги са трудни за превод и посочи: „За мен е важно всяко изречение да е хубаво само по себе си и да води до друго изречение“.

Директорът на Исторически музей – Самоков Веселин Хаджиангелов представи писателя-лауреат, като подчерта, че според него “Времеубежище” е обучение за значението на паметта. За това колко е важно да се върнем на правилното място в правилното време Хаджиангелов сподели своето лично изживяване, когато на прожекцията на филма “Тя, която маха от влака“ по мотиви от разказa на Георги Господинов  “Кристин, която маха от влака“, вижда собствения си син Александър Хаджиангелов в една от главните роли.  Директорът подари на твореца от името на музея литография, посветена на 200-годишнината от рождението на Станислав Доспевски с думите „Станислав Доспевски е личност с европейско значение за своето време така, както Вие за нашето”.

Георги Господинов и Анджела Родел получиха и награди на името на Д-р Емил Илиев, връчени им от организатора на джаз фестивала в Боровец Татяна Илиева.