Време е и в самоковско да сменим турските наименования с български

От различни и източници вече научихме, че от археолози, историци, общински структури, а вероятно и от заинтересовани лица, ще бъдат направени постъпки и ще се стартират процедури по Закона за културното наследство за обявяването на Шишманова крепост за паметник на културата от национално значение. Всичко това е потребно, за да стане възможно кандидатстване за финансиране по национални и европейски програми, свързани с възстановителни, реставрационни и други работи на обекти от културното и историческото наследство в страната ни. Не се скрива стремежът да се повтори изпълнението с ЦМГ. Вероятно в главите на някои специалисти, добили безценен опит и апетит на терена на петнадесетина километра западно от града, вече са готови идеите какво и тук да се надзида, дострои и как да изгради една пленяваща мащабна туристическа инфраструктура. Предстои да видим какво точно ще се случи около този обект. Дай боже да не пострада много историческата истина и да не ни бъдат пласирани като автентични крепостни, храмови и други елементи от целия комплекс, които като фрагменти никога не съществували, а са добавени с едничката цел привличане на по-голям туристопоток. Нещо друго и доста тревожно има в случая. Този обект датира от преди падането на България под турско робство. Защо навсякъде администратори и специалисти – до един дипломирани – наричат тази чисто българска твърдина с турцизма “кале”, което в превод означава ни повече, ни по-малко крепост. Що за пиетет към годините на робството и езика на поробителя? Ако е вярно това, за което говори легендата, че цар Иван Шишман е загинал в бран с поробителя около нашия град и костите му са някъде тук, то със сигурност този скъп на националната ни памет покойник ще се обърне в гроба си, ако разбере, че потомците на рода му са попрекръстили крепостта на езика на противника. Сега, когато предстои изготвянето, обсъждането и приемането на подробен устройствен план за Шишманова крепост и предстои кандидатстване по програми, е наложително в регистрите и цялата документация да се разделим с чуждоезичната дума. Не малко местности и различни други обекти в Самоков и Самоковско носят имена от времето на отоманското владичество, въпреки че поробителят не ги е донесъл при нашествието със себе си, а са си съществували или са били изградени доста преди той да се появи тук и естествено са имали хубави български имена. Част от бойното поле, на което са се водели най-кръвопролитните боеве с настъпващите от две страни орди при завладяване на Самоков от турците, се нарича и до днес Рашидбегов чифлик. На името на един от най-злостните и развратни тирани в града – Рашид бей. За 137 години общественост и градска администрация не пожелаха да направят необходимото, за да започнат да се отразяват в официалните документи популярните сред населението наименования на местностите там. Едно от оправданията е, че в такива случаи се налагали големи промени в различните регистри, планове и т.н. Това сега, когато повечето от тези документи са в състава на компютърни масиви и бази данни, не е чак толкова трудно. Необходими са само ангажираност, желание и упоритост от страна на специалистите в общината. Унгария около 180 години е била подвластна на отоманската империя. Тази страна никак не е загубила от това, че по категоричен начин се е разделила с наложени с огън и меч манталитет, нрави, наименования, езиково “богатство и разнообразие”, символика, уронващи националното достойнство паметни знаци и други наследства от този мрачен период. В Будапеща е съхранен само един няколко метра дълъг цокъл с ориенталски фрески в черква, която е превръщана в молитвен дом на друговерците (сега пак си е християнски храм) и две сгради на бани от онова време. Никой не твърди, че това е недостатъчно за поддържане на унизителните и подтискащи спомени за тази част от тяхната история.
Б.Стамболийски
Заглавието е на СамокоВест