Благовест Коларов: Размисли породени от една стара снимка

                                                                                                                                     А А на мен ми прави впечатление добре наредените павета, което придава хубав, тежък, по градски вид на Самоков. Не мога да им простя на управниците ни, че ги премахнаха и асфалтираха централната част и сме обречени да гледаме в най добрия случай кърпени улици ако няма неизбежните дупки. Едва сдържам гнева си да не ги назова с точните думи, които заслужават! Последният напън мисля беше на Ангел Немов, с асфалтиране улицата пред универсалният магазин, като част от предизборната му кампания за втория мандат. И до ден днешен всяка година тази улица се кърпи и в момента има дупки. Трябва да има обществено обсъждане на всяко начинание , било за парк, било за оформяне на централна градска част, защото се видя колко бели направиха! Наскоро се повдигна въпрос за недоразумението „сух фонтан“ в центъра. Грешни 150 хил.лв. са дадени за тая измишльотина, която се доказа, че е неудачно творение на някой набеден архитект.

Какво да кажем за паметника на опълченците с тези ламарини и нещастният вид на подгърбеният знаменосец? Това е нещо, което се прави за десетилетия напред, за столетия! Имаше изготвен проект с мраморни плочи и кръст по средата, с постамент от няколко стъпала и място за вечен огън, който да гори по време на национални празници, направен с вкус, интелигентно, достойно за подвига на тези герои. Но някои „наши“ хора трябваше да вземат пари и най вече желанието да се уязви и омаловажи усилието на инициатора за всичко това Бойчо Стамболийски. Аз съм свидетел как на свои разноски обикаляше по Казанлък и други места да издирва участници от нашия край във войната. Съгласува проекта за паметник с „Комисия за войнишките паметници“към МО. Подробност е, че когато споделил с уредника на музея в Самоков Хаджи……кой беше, че има над 90 човека опълченци от Самоковска околия, същият бил учуден и го попитал – „наистина ли има толкова?“ Да, той беше зает тогава с далеч по важни дела, а именно да работи и да съчинява легенди небивалици за „Цари Мали град“. След толкова години усилия и накрая обидата от пренебрежението на управниците ни Бойчо Стамболийски преживя много тежко. Нищо чудно и това да допринесе за заболяването му по късно. Как един от съветниците не се застъпи за неговата идея!?

Има и други недомислици като наклонената като пързалка пътека на „Ридо“ от западната страна. Хиляди кв.метри плочки от центъра бяха изпотрошени и изхвърлени при ремонта, а можеше да се ползват за направа на площадки и стъпала по цялата пътека. Спирам дотук, но това не е всичко! При 60 – 80 млн. бюджет състоянието на коритото на р.Искър е в окаяно състояние!