„Амадеус“ доближи самоковската публика до най-добрите театрални сцени

„Приятели мои, явно, между мен и хората действително съществува някаква бездна! Аз имам само един чифт уши и нищо друго – просто така съм създаден! Ето, например, в Моцартовата погребална музика аз чувам присъствието на бога и точно от тридесет и четвъртия до четиридесет и четвъртия такт. За повечето хора Той не съществува , те не го чуват. Всички около мен се вълнуват от големи дела, за човешките права! А аз мога да се развълнувам само от няколко тона, от няколко изсвирени ноти. Другите се борят за свободата на човечеството, а моята мечта е робството: да бъда обсебен, да бъда на разположение, дори да бъда изтощен единствено и само от музиката, от абсолютната музика. Но точно от това бях лишен, и то по всички линии. Е, щом е така, на мен ми е все едно! Щом не мога да бъда Моцарт, не желая да бъда нищо друго!…” из монолога на Салиери

Постановката „Амадеус“ по Питър Шафър, с която Драматичен театър – Ловеч гостува на самоковската публика, се превърна в събитие за истинските ценители на изкуството.

Пиесата на Шафър не е биография на Волфганг Амадеус Моцарт. Тя представя отказа на посредствената надареност да понесе блясъка на гения. Смъртоносният удар, който обществото нанася на различния, отказал да се подчинява на измислените му норми, налагани сякаш с едничката цел да смажат полета на човешкия дух, да убият стремежа му към свобода. Акцент – който режисьорът Бойко Илиев е поставил в своята адаптация на пиесата и който направи всеки един от присъстващите лично съпричастен към случващото се на сцената. Режисьорът е приел и по-камерен подход към фабулата, поверявайки тайнството на едва четирима изпълнители. Моцарт и Салиери се изпълняват от двама могъщи актьори, сред водещите в своите поколения – Иван Юруков и Георги Кадурин. За разлика от историческите първообрази, в спектакъла изпълнителите на основните персонажи са равностойни в артистичния размах и въздействието върху публиката Филигранната работа на Бойко Илиев с актьорите е създала плътни, запомнящи се образи. В останалите роли – като простоватата, но всеотдайна и забавна Констанца Вебер, се представя отличната Мариана Миланова, а в няколко превъплъщения, като стабилен поддържащ стълб влиза Мариус Донкин.

Класическият сюжет, божествената музика на велия Моцарт, звездният актьорски състав са само част от достойнствата на спектакъла. Съвършеното единство на музика и действие в постановката оказва почти магическо въздействие върху зрителя. „Музика, каквато не бях чувал. Изпълнена с толкова копнеж, толкова неосъществим копнеж. Сякаш чувах гласа на Бога“ – шепне в унес сам на себе си Салиери. Музиката е разговорът между Моцарт, Салиери и Бог.

Амадеус означава „обичан от Бог“. Амадеус Моцарт, необикнат от човеците, умира сам, в крайна бедност, доведен до лудост и може би отровен от разкъсвания от професионална ревност придворен композитор на император Йосиф II – Салиери. Но съзнанието за извършеното и за безпощадната отразена светлина, с която остава в историята, довеждат до крах и самия него.

Силното емоционално въздействие на този финал превърна присъстващите близо 300 зрители в салона на Читалище -паметник „Отец Паисий“ в едно единно цяло. С възторг и благодарност публиката дълго и бурно аплодира театралите. Споделената духовна радост от великолепната постановка продължи и след спектакъла. И музиката на обичания от Бог – геният Моцарт, продължи да звучи, идвайки сякаш от звездите в априлската вечер.