СамокоВест

9 май – Ден на Победата или Ден на Европа?

Споделете ни в

 

Късно вечерта (в 22 ч. 43 мин) на 8 май 1945 година в специално подготвена зала на Военно – инженерното училище в Берлин, в предградието Карлхорст, е подписан акта за безусловна военна капитулация на хитлеристка Германия. По това време в страните от Източна Европа вече е настъпил следващият ден – 9 май. И до днес Съединените щати и страните от Западна Европа празнуват края на Втората световна война на 8 май, а Русия и страните държави от бившия социалистически блок на 9 май. През 1985 година на срещата на върха в Милано лидерите на Европейския съюз решават 9 Май да се чества като „Ден на Европа“. На тази дата през 1950 г. е направена първата стъпка за създаването на обединението, прераснало днес в Европейски съюз, когато френският външен министър Робер Шуман призовава Франция, Германия и другите европейски страни да обединят производството си на въглища и стомана като „първа реална стъпка към Европейска федерация“.

От тогава до днес 9-ти май символизира стремежа към единство, мир и просперитет в Европа. В България обаче, датата все още е символ на кръстопът между минало и бъдеще. До 2005 г. страната ни отбелязва този ден единствено като Ден на победата, когато с Постановление 54 на Министерския съвет от 29 март празникът е обявен като Ден на Европа. Над сградите на държавните институции, както и на входните и изходните пунктове на България се издига знамето на Европейския съюз. А 2 години по-късно, на 1 януари 2007 година, страната ни става редовен член на европейското семейство.

Истината е, че между двете събития няма противоречие. Тъкмо обратното! Без победата над хитлеристка Германия не би имало обединена Европа. Те са логично и неразривно свързани – Денят на победата е необходимото и достатъчно условие, за да започне обединението на  Европа. Затова нека забравим противопоставянето в днешния ден! Да потърсим единението помежду си и с мир в душите, и с преклонение да отбележим тези две значими събития в развитието на човечеството. Да не забравяме, че с тях започва солидарността и хармонията между народите на Европа. Те поставят началото на пътя към съвършенството, пълнотата и единството, по който вървим и ние българите.