Янко Гочев за Забравеният генерал Тодор Кантарджиев

„СПАСЕНИТЕ СВЕТИНИ НА БЪЛГАРИЯ ОТ СБОРНАТА ДИВИЗИЯ НА ГЕНЕРАЛ ТОДОР КАНТАРДЖИЕВ ПРЕЗ ПЪРВАТА СВЕТОВНА ВОЙНА 1917-1918г. – УКРИТ ИЗЦЯЛО факт от антибългарската официална “история“ на България.

Снимка: Църквата „Свети Йоан Канео“ в Охридъ.

Тя е един от шедьоврите на българската средновековна църковна архитектура в областта Македония – “КУТМИЧЕВИЦА“, “ДОЛНАТА ЗЕМЯ“ НА ЦАРСТВО БЪЛГАРИЯ.

Църквата “Св. Йоан Канео“ е една от най-известните в Охрид. Разположена е на брега на Охридското езеро над рибарската махала Канео, чието име носи. Предполага се, че църквата е от края на XIII – началото на XIV век и че е била католикон – главна църква на разрушен от османските турци манастир. Спомената е в документ от 1447 г. В XVII век църквата е запусната. Към края на XIX век църквата е възстановена от местните българи, като отчасти е променена архитектурата и живописта. В началото на XX век са изписани няколко светци и Богородица в главната апсида.

Като архитектура Свети Йоан Канео е кръстокуполна църква с вписан кръст и тройна апсида. Куполът е осмоъгълен, носен от четири стъпала с пандантиви. Долните части на църквата са с каменен градеж, а нагоре е с хоризонтални редове бигор и тухли с керамопластична украса и ъглести фронтони.

От първоначалните фрески са оцелели само фрагменти. В кубето е на Христос Вседържител, обкръжен от осем ангели. Между прозорците са изображенията на пророците. В горната част на олтара е композицията “Причастие на апостолите“, като ангелите необичайно са в царско облекло. Елемент, характерен за творчеството на Михаил и Евтихий, е декорът на задния план на композициите.

Архиереите са представени във фриз от портрети до кръста, като се отличават тези на Свети Климент Охридски и дясно от него на Свети Еразъм Охридски и до него на Константин Кавасила. Патронът на църквата Свети Йоан Богослов е представен в цял ръст.“

Публикувано от Янко Гочев в „За забравеният генерал Тодор Кантарджиев“ (фейсбук)

Сайтът ни е представил изключителната личност на ген. Тодор Кантарджиев в множество публикации за житейския му път, военните му подвизи, литературните му достижения. И навсякъде ген. Кантарджиев изявява себе си като любящ родния си град Самоков.

Благодарение активната роля на създадения, със значителното съдействие на Янко Гочев, инициативен комитет в края на месец март 2022 година Общинският съвет удостои именития ни съгражданин и славен български генерал Тодор Кантарджиев със званието „Почетен гражданин на Самоков“. Инициаторите са внесли и искане пред Общинска администрация за предоставяне на подходящ терен за издигане на паметник. Надяваме се новата общинска управа да не чака още едно десетилетие, а да реши въпроса в най-кратки срокове.  Защото няма по-силни думи, че генерал Тодор Кантарджиев заслужава почитта и паметта на родния си Самоков от собствената му изповед, изречена пет години преди неговата смърт в малко известната му Автобиография:

„Обичам:

1) Помощника и закрилника ни Бога Велики;

2) Райски хубавата ни родина България със сестрите ѝ Тракия, Македония и Златна Добруджа;

3) Мъдрият ни храбър цар Борис III;

4) Жилавият трудолюбив български народ;

5) Храбрата ни послушна войска.

Бих се при Сливница, Чаталджа и Добрич.“

Бел.ред. – Пълният текст на автобиографията е публикуван в сайта Самоковест