Честит 3 март – Ден на освобождението на България от Турско робство

Трети март е Ден на освобождението на България от Турско робство и възкресението на българската държава. Днес честваме националния празник на България. За първи път той се чества на 19 февруари 1880 г. като „Ден на възшествието на престола на император Александър Втори и заключение на Санстефанския мирен договор“. От 1888 г. се празнува като Ден на освобождението на България. Под това име се утвърждава със Закона за празничните дни на Княжество България от 1900 г., както и със заменилия го Закон за празниците и неделната почивка от 1911 г. За първи път се чества по нов стил на 3 март 1917 г. През  октомври 1951 г. е отменен с Кодекса на труда. На 5 март 1990 г. на първото заседание на 15-ата сесия на 9-ото Народно събрание денят е утвърден за национален празник.

На 19 февруари 1878 г., (по нов стил 3 март) е подписан Санстефански мирен договор. Договорът е подписан между Русия и Османската империя в градчето Сан Стефано (дн. Йешилкьой, предградие на Истанбул). С него се слага край на Руско-турската освободителна война от 1877-1878 г. Договорът е прелиминарен – т. е. предварителен и подлежи на одобрението на останалите Велики сили. Съдържа преамбюл, 29 члена и заключение. Според него, освободена България е автономно, трибутарно (плащащо данък), васално княжество със свое народно правителство и войска. Площта му е над 170 000 кв. км. В територията на България влизат цяла Северна България без Северна Добруджа, която преминава към Румъния, цяла Тракия без Одринско и Гюмюрджинско и цяла Македония без Солунско и Халкидическия полуостров, които остават за Турция. Така обозначените български граници обхващат територии, близки до определените на Цариградската конференция 1876.

Според договора, начело на държавата трябвало да застане княз, който да бъде избран от народа, утвърден от Високата порта и одобрен от Великите сили. Събрание от избрани български първенци трябва да обсъди и приеме основния закон на страната. С цел подпомагане на българския народ в началните стъпки на неговото държавно управление се предвижда в страната за срок от две години да остане временно руско управление. Османската империя няма право да държи турски войски в Княжеството. Уточняват се въпросите, свързани с наличието на османски държавни, обществени и лични имоти в България. Договарят се параметрите на плащането на годишния данък.

Санстефанският мирен договор санкционира редица придобивки и за други балкански държави. Румъния, Сърбия и Черна гора узаконяват своята независимост. Румъния получава Северна Добруджа, срещу което отстъпва Южна Бесарабия на Русия. На Сърбия е дадена Нишка област. В о. Крит трябва да влезе в сила Органическият устав от 1868. Босна и Херцеговина получават административна автономия. Урежда се корабоплаването през Босфора и Дарданелите. През тях свободно могат да преминават в мирно и военно време търговски кораби на неутралните държави.

През лятото на 1878 г. по настояване на Австро-Унгария и Англия в Берлин е свикан международен конгрес, който да изготви окончателния мирен договор между Русия и Османската империя. Заседанията се ръководят от германския канцлер Ото фон Бисмарк. Участват официални делегации от Русия , Австро-Унгария, Великобритания, Германия, Италия, Османската империя, Франция . В някои заседания участват представители на Гърция и Румъния. В Берлин присъстват министър-председателят на Сърбия И. Ристич и председателят на Сената на Черна Гора Божо Петрович. На конгреса най-бурни са дискусиите по Българския въпрос, по въпроса за съдбата на Босна и Херцеговина и за бъдещето на Закавказието. Приключва с подписването на Берлинския договор, 1878 г. Състои се от 64 члена, отменя разпоредбите на Санстефанския мирен договор от 3 март 1878 г. и разпокъсва българската нация. От територията северно от Стара планина до р. Дунав и бившия Софийски санджак се формира Княжество България с площ 63 752 кв. км и с население около 2 000 000 души. Тракия, под названието Източна Румелия, остава зависима от турския султан провинция и обхваща 35 901 кв. км площ с население 815 946 души. Тук българите имат изключително мнозинство с 573 560 жители. След тях идват турците, българомохамеданите, гърците, циганите, евреите, арменците и т.н. Одринско, Беломорието и Македония са върнати на Османската империя. Северна Добруджа е дадена на Румъния, а Нишкият санджак – на Сърбия. Общо извън Княжеството остава територия около 150 000 кв. км с над 2 500 000 българи. По време на Възраждането българската нация има най-голям етнически масив на Балканите, а след 1878 г. остава с най-малка държава. Върху Княжеството се стоварват всички финансови и икономически задължения, които Османската империя има към европейските държави.