Трима български студенти дръзнали да се изправят срещу смазването на Пражката пролет. Кои са те?
Чехия и Словакия отбелязват една трагична дата: навършиха се 50 години, откакто Чехословакия бе окупирана от войските на Варшавския договор, начело със СССР. В нощта на 20 срещу 21 август 1968 г. Съветският съюз и неговите съюзници преминават чехословашката граница, за да се сложи край на реформаторското движение „Пражка пролет“. Започва операцията с кодово название „Дунав”. Само за часове 200 000 войници от СССР, България, Полша, Унгария и ГДР пресичат държавните граници на Чехословакия, за да предотвратят „заплахата за съществуващия социалистически строй”. С операция „Дунав“ започва един от най-драматичните и тягостни периоди в студената война – погазването на порива за либерални и демократични реформи. Участието на България в потушаването на „Пражката пролет“ още веднъж потвърждава, че страната ни е един от най-близките съюзници на СССР и съветското ръководство ни възприема като държава, на която може да се разчита.
Но трима български студенти дръзват да се изправят срещу смазването на Пражката пролет.
Седмици след потъпкването на Пражката пролет през 1968 година от петте армии на Варшавския договор, те се събират в дома на единия от тях и подготвят позиви със съдържание срещу участието на България в тази агресия. На 21 септември 1968 година разпространяват позивите в централната част на София. Част от позивите са разпространени още същия ден и в Пловдив. След около месец те подготвят акция за разпространяване на нови позиви. Към акцията си тримата успяват да привлекат и други съмишленици. Един от тях обаче се оказва сътрудник на ДС. Написан от него донос има основна роля при последвалия съдебен процес срещу тримата. На 29-и октомври 1968 година са арестувани от милицията и прекарват следващите седмици в Централния софийски затвор. На 11 януари са осъдени на различни срокове затвор.
Кои са те?
Едуард Генов
Роден през 1946 година в София. През 1964 г. участва в групата Младежка организация за национална свобода и е арестуван за един месец. През септември 1968 г., когато е студент по история в Софийския университет „Климент Охридски“, протестира публично заедно с Александър Димитров и Валентин Радев срещу окупацията на Чехословакия от войските на Варшавския договор. Арестуван е през октомври, а през януари 1969 година е осъден за организиране на „нелегална контрареволюционна група“ на 5 години затвор. По-голямата част от присъдата си излежава в Старозагорския затвор, където получава втора присъда за „намерение за бягство“ и е освободен едва през 1978 година. През 1987 г. Генов е един от подписалите Апела на шестимата, открито писмо до международна конференция във Виена, посветена на спазването на Хелзинкските споразумения, след което отново е арестуван за кратко. В началото на следващата година е сред основателите на Независимото дружество за защита правата на човека. На 6 юни 1988 г. е арестуван и интерниран в село Михалково, а през октомври е експулсиран от страната и се установява в Сан Франциско в САЩ. Едуард Генов умира на 16 декември 2009 г. от инфаркт.
Александър Димитров
Димитров е единственият жив от тримата. Роден на 17 ноември 1947 г. в София. През есента на 1968 г. той също е студент по история в Софийския университет. Арестуван е и осъден на 3 години затвор. След излежаване на присъдата му Димитров е изселен в свищовското село Овча могила. През 1974 г. се връща в София, където е поставен под наблюдение от Държавна сигурност. Посреща демокрацията като работник в книговезането. От 1989 г. се включва активно в процесите на демократизация на страната. Завършва и „Международни отношения“ в Софийския университет. През периода 1991-1995 г. е избран за съветник в Столичната община и е председател на столичната Комисия за култура. Участва дейно в изличаването на комунистическата идеология от топонимията на града – много от софийските улици днес носят предложените от него имена. През 2003 се кандидатира в местните избори за кмет на София. През 70-те години започва работа по своята поредица ‘История на 50 века’, който излиза в 3 тома през 2004-2007 г. В него Димитров разработва историята на днес съществуващите народи, които имат или са имали своя държава, създавайки рационална познавателна схема. Стандартизира историческата омонимия в българския език. Прилагайки еднакъв принцип при проследяване на процесите в етнически истории, открива неизвестни досега факти. През 2009 г. издава книгата „Народите в света“. Награден e от чешкото правителство с ордена Крамарж.
Валентин Радев
Радев е най-младият. Той е едва 20 годишен. Студент по история в Софийския университет. На 21 август, когато агресията се случва, Валентин Радев е общ работник във фабрика „Пролетарий“. Арестуван е на „Раковска“, пред сградата на ЦКС, близо до дома му. Осъден е на 2 години затвор. След излежаване на присъдата Валентин Радев успява да завърши образованието си и остава отдаден на любимата професия. Работи като уредник в Националния исторически музей в столицата. Автор е на монография за атентата в Свети Крал (днес „Света Неделя”). Жени се и има двама сина. Умира през 1997 г. от заболяване на сърцето.