СамокоВест

С богата програма ПГ „Константин Фотинов“-Самоков тържествено ознаменува 125 – годишната история на училището

Споделете ни в


125 години от откриването на самоковската гимназия „Константин Фотинов“. Над 120 випуска. Няма дом в града и региона, в който няколко поколения да не са свързали живота си с гимназията. Едно престижно училище, което години наред устоява високото ниво на подготовка на своите възпитаници. Безспорно доказателство са хилядите млади хора, които през годините успешно са продължили своето образование и са намерили най-добрата си реализация. Препълненият салон на Читалище-паметник „Отец Паисий“ едва успя да побере една малка част от желаещите да съпреживеят 125 годишната история на любимото училище.

С проникновено слово  настоящият директор на гимназията Венета Симитчийска поздрави присъстващите.

„Привилегия и отговорност е за мен да ви приветствам на нашия забележителен юбилей – 125 години от откриването на самоковската гимназия. Под нейния покрив дом намират хуманизмът, устремът към свободата и творческите търсения на модерния, напредничав дух. Гимназията е олицетворение на бъдещето на нашия град, който достойно носи славата на възрожденски просветен център. Изборът на Константин Фотинов – основоположникът на българския периодичен печат, за патрон на училището прави своето знаково послание. Знаково е, че в годините на бурни обществени промени и предизвикателства Гимназията не променя името си. И до днес тя е място, където много мечти са разтворили криле, създадени са много приятелства”, каза Симитчийска. И кметът Владимир Георгиев приветства присъстващите. С разбираемо вълнение, Георгиев, който също е възпитаник на гимназията, пожела на екипа все така да създават история и да възпитават будни млади хора. Гост на събитието бе и вицепрезидентът на Република България Илияна Йотова. Вицепрезидентът благодари за поканата и изтъкна, че в историята на самоковската гимназия човек ще види с колко много любов и патриотизъм, усилия и най-вече с мисълта за просвещението на българския народ, е създадена тя. „Дарителство, желание, упоритост, амбиция. Едно невидимо общество, една невидима мрежа, нещо много силно сближава тези хора помежду им, някога прекрачили за първи път прага на това училище. Не са много училищата в България, които имат такава славна история. 125 години съхранена традиция за високи образователни постижения, каквито подхождат на просветителски възрожденски център, какъвто е Самоков” бяха думите на Илиана Йотова. Приветствени слова отправи и архиерейският наместник отец Михаил Колев.

Богатата културна програма започна с химна на Гимназията в изпълнение на петокласничката Марина Бочева.

Филмът „Силата на опита и устремът на младостта” представи основни моменти от историята на гимназията от полагането на основния камък на 22 август 1893 година до днес. Самоковската гимназия е поредното дело на родолюбивата ни общественост. Отец Доситей Ковачев дарява 750 кв.м. “праздно място за новостроящето се училище”. Наследниците на Захари Хаджистамов “даряват 110 турски лири за народните училища”.

На 22 VІІІ 1893 г. в присъствието на княз Фердинанд, княгиня Мария Луиза, министър-председателя Стефан Стамболов, министъра на просвещението Г. Живков, министъра на финансите Ив. Салабашев и министъра на войната М. Савов е положен основния камък  от кмета на града Н. Щърбев.

Грандиозно е тържеството по повод откриването на училището. Ето как е описано в летописната книга на гимназията.

“В неделя /10 VII 1894 г. / след богослужението извършено от Митрополита Доситей – почетен председател на самоковския празничен комитет, на което присъстваха всички гости и граждани, множеството се отправи към новостроящето се училище по следния ред:

    1.  Учениците и ученичките с учителите и учителките си.

    2.     Представителите на еснафите със знамената си.

    3.     Музиката.

    4.     Певческия хор.

    5.     Духовенството с черковни одежди.

    6.     Надошлите гости и

    7.     Чиновниците, офицерите и гражданите.

На особено построения и обкичен с борова зеленина павилион се извърши водосвет. Учителят от Самоковската семинария г-н Нейчо Попов държа обстоятелствена реч. Министърът на просвещението г-н Радославов приветства самоковските граждани от името на правителството. След това потегли копринената лента, откри паметната мраморна плоча, вградена на най видно място над главния вход на училището на която със златни букви бе написано:

“КОНСТАНТИН Г. ФОТИНОВ, роден в Самоков, основател на българския периодичен печат в Смирна 1844 г.”

Един паметен ден, от който тръгват десетки хиляди образовани млади българи.

В новата сграда са настанени две класни училища – Мъжко и Девическо. Те са с отделни входове и стълбища. Скоро след това сградата се оказва тясна за мъжката прогимназия и това налага тя да се превърне в Самоковска мъжка гимназия, а през 1911 г. – Самоковска държавна мъжка гимназия. През 1921 година то вече е Смесено педагогическо училище, а след това Държавна смесена педагогическа гимназия. Построена е нова пристройка с гимнастически салон.

Програмата продължи с рецитал „Ако си дал… или Какъв е смисълът?”, подготвен от учениците, съвместно с учителката по БЕЛ Костадинка Христова. Модерни танци, в изпълнение на възпитаниците от танцовата школа на Катрин Митева, повдигнаха настроението с ритъм и грация. С изпълнения на акордеон се представиха Ирена Рогачева и нейният по-малък брат Димитър Рогачев. Габриела Даганова и Енцо Атанасов поздравиха присъстващите със свои изпълнения. А „Ситно шопско” хоро тропнаха момичетата от гимназиалната фолклорна група. Завършекът постави училищната театрална трупа „Театър? Фантастиш!”. Младите театрали представиха авторската постановка на преподавателите Стефанка Митрева и Емилия Попова „Човекът и околната вреда”. Те бяха безусловния фаворит в тазгодишното издание на Националния ученически театрален фестивал „Завесата се вдига за немския език“, който се състоя в Пазарджик.

Пожелаваме на ПГ “Константин Фотинов“-Самоков да продължава славната си история с думите на Стоян Михайловски от любимия на всички българи всеучилищен химн:

Напред! Науката е слънце,

което във душите грей!

Напред! Народността не пада

там, дето знаньето живей!