Софийската опера откри новия си сезон с операта на Живка Клинкова „Светите Кирил и Методий“

Софийската опера и балет откри новия си сезон на 3 октомври, по традиция с творба от български композитор.

Тази година началото на сезона бе дадено с операта-оратория „Светите Кирил и Методий“ от Живка Клинкова. Либретото е на авторката по поетични текстове из „Предания заветни“ на Венко Марковски. “ Това е единствената в света опера, посветена на светите братя.

Постановката е посветена на 40-ата годишнина от обявяването на Светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа от папа Йоан Павел Втори. През 1981 г. духовният водач на католиците лично аплодира концертното изпълнение на произведението в Бидгошч, Полша, и отличава композиторката Живка Клинкова с грамота. Партитурата на “Светите Кирил и Методий” се съхранява във Ватикана.

Този жест на Римската църква и самия папа е показателен, че Европа е една прегръдка от две ръце и две сърца, от Изтока и от Запада, и в тази прегръдка са ценностите на Европа, коментират от Операта.

С поставянето на тази незаслужено забравена творба на своята сцена Софийската опера дава важен знак за значението на апостолската мисия на светите братя за България, за останалия славянски свят и културата на Европа.

Живка Клинкова е родена на 30 юли 1924 г. в Самоков. На 23 декември 2002 г. тя си тръгва от този свят „самотна, почти забравена, едва ли от някого разбрана като човек и още по-малко изследвана като композитор“, както казва Лада Брашованова. „Незаслужено забравената творба“ – операта „Св. Св. Кирил и Методий“, е делото на живота на Живка Клинкова. На нея тя отдава 20 години.

Незаслужено е забравена и авторката, въпреки огромното ѝ творческо наследство с широк диапазон – от фолклора до балета. Пише 8 опери, 11 балета и над 250 песни и симфонии. Изтъкнат фолклорист с пиетет към старата самоковска песен. Завършва консерватория през 1947 г. Солидната ѝ музикална подготовка се дължи на срещите ѝ с най-изтъкнатите преподаватели по това време –  учи пиано при проф. Димитър Ненов, дирижиране при проф. Едмондо ди Веки и композиция при проф. Парашкев Хаджиев и проф. Веселин Стоянов. През 1951 г. заедно с Филип Кутев създават прочутият ансамбъл за народни песни и танци. За работата си там получава „Грами“ за плоча на ансамбъла под нейно диригентство. Получава международни награди за филмова, камерна музика и музика за фолклорни формации. Много от нейните творби прозвучават за първи път и се изпълняват с успех в чужбина. Лауреат е на Световния младежки фестивал в Букурещ (1953 г.)  През 60-те г. отива на специализация в Берлин и остава да работи извън България чак до промените през 1989 г.

Според оперната певица Росица Тренкова до 1989 година върху композиторката е поставено клеймо заради брат ѝ, обявен за  невъзвращенец. Певицата разказва как във Варненската опера много са искали да поставят балета „Калиакра“, смятан за един от върховете в жанра. Били са сключили и договор, но се обадили „отгоре“ и намерението пропаднало.

Независимо, че поводът е 40-годишнината от провъзгласяване на светите братя Кирил и Методий за съпокровители на Европа, постановката е признание и към композиторката Живка Клинкова и операта ѝ „Св.Св.Кирил и Методий“, макар и закъсняло.

С поставянето на творбата от Софийската опера се увенча с успех и подетата от самоковеца Димитър Слатински мисия да пробуди паметта и почитта към Живка Клинкова и нейното творчество. Години наред, до смъртта си, Слатински предприемаше различни инициативи за поставяне на операта.

Или, както е провидял великият Хипократ:  „Животът е кратък, изкуството е вечно“ (Ars longa, vita brevis).