„Слънчеви зайчета и други зайци“ на Васил Стоин – разкази за памет, за промисъл и за смешен плач

Тук ще стане дума за книгата „Слънчеви зайчета и други зайци“ от Васил Стоин, внук на „несравнимия проф. Васил Стоин“, както го нарича публицистът Иван Ненов. Известният самоковец проф. Стоин е събрал и подготвил за печат 11 400 български народни песни от всички краища на България – само за сравнение всеизвестните братя Миладинови са публикували 660 песни от Македония.

„Слънчеви зайчета и други зайци“ е четиво което увлича читателя с различни свои качества. Силно впечатлява пресъздадената с изразните средства на художествената литература историческа обективност, с която се описва времето на сталинизма, както и отражението му върху бита на хората в страната ни. Следният цитат добре илюстрира това:

„…Последиците от тази семейна орисия се подсилваха от философията на комунизма, който по това време вече се беше разплул върху държавата подобно на умрял гигантски октопод и задушаваше със зловонното си туловище всичко читаво, което не беше удушил преди това с пипалата си. Според тази философия животът на всички трябваше да бъде съпроводен от максимални лишения и мъки. Освен липсата на стоки от първа необходимост джам, джамджии и други услуги също не се полагаха на онеправданите българи и всеки беше длъжен да се оправя, както може…“

   Като добър наблюдател още от детските години, Стоин не е пропуска да опише и поведението на бедните поробители на България, които описва със завиден хумор:

„…(сетихме се за) хотел „Славия“, където отсядаха руски групи. Това беше отлична идея, понеже поради недоимъка в тяхната страна руснаците купуваха всичко, което не успееха да откраднат. За късмет, младата жена беше на работа и ни рече (по телефона), че ако тръгнем веднага, докато стигнем до хотела, ще е намерила мющерии (за роклята). Грабнахме автобуса и след четвърт час бяхме там. Момата ни чакаше зад тезгяха, на който раздаваше ключовете, а наблизо беше строен спретнат отряд, оглавен от органите, командващи туристическите групи от СССР: главнокомандващ, главен крадец, ЗКПЧ, доносник, таен агент, бияч, писар, байрактар и запевчик, а подир тях чинно кършеха ръце още няколко невзрачни елемента от редовия състав. Всички очакваха извънредната доставка със светнали очи. Щом ни зърнаха, те се нахвърлиха върху нас, изтръгнаха роклята от ръцете ми и тя тръгна да обикаля от човек на човек, като всички първо я душеха през найлоновата опаковка. Говореха ѝ нежно, мърмореха заклинания и накрая образуваха кръг около главатаря си. Той разопакова обекта, тръсна го с професионален жест във въздуха, за да се разгъне, допря го с два пръста до раменете си, загледа го от горе надолу с критичен поглед, сякаш искаше да прецени дали цветът пасва на значките му (обяснението под черта: По това време всеки руснак се накичваше с десетки значки, славещи партията и правителството, като най-ценените от тях показваха Ленин, преди да оплешивее), и започна да се върти в посоките на света, за да го представи на съотборниците си…“

Но книгата в никакъв случай не е политическа агитация, а текстове като горните са органично свързани с разказаните случки от детското ежедневие на автора. Често това са невероятно лудешки истории, които са описани с такъв унищожителен хумор, че човек е принуден да се смее през цялото време, докато чете. Но изненадващо се появяват и моменти изпълнени с много топлина, които се преплитат с лудориите, а също и такива, изпълнени с философски размисъл за живота. Всичко е написано с езика типичен за доброто общество, в което подрастващите свирят на пиано, рисуват или учат езици, а не прекарват свободното си време като децата на простаците, които управляваха по това време.

Книгата е увлекателна и се чете с лекота, поради което на читателя ще му бъде трудно да я затвори. Който е живял по това време ще си припомни как е живял тогава, а младите ще могат да се запознаят с тегобите, на които са били подложени предците им, при това смеейки се от сърце.