От световната природозащитна организация WWF отчитат – бракониерска сеч унищожава българските гори

Бракониери опустошават българските гори, като отсичат годишно 2.4 млн. кубика дърва. Количеството е почти една четвърт от годишния добив на дървесина в страната, който възлиза на 6.9 млн. кубика, оповестиха от WWF България (Световен фонд за дивата природа) на пресконференция. Над 100 млн.лв. годишно се изчисляват черните печалби от сечта и продажбите на български гори. Парите потъват в джобовете на дървената мафия, а държавата вместо да пресече, неофициално узаконява и прикрива криминалното бедствие.
Данните са на база експертен анализ на статистическите данни в периода 2006-2013 г.
Най-масово се сече незаконно в Стара планина, Югоизточна България, Средна гора, подножието на Рила и Пирин – в райони, отдалечени от по-големите градове, където се оказва силен натиск на местните горски стопанства и хората, посочиха от WWF, като добавиха, че разполагат със снимков материал. „Съществува ужасен страх сред местното население заради натиска, който им се оказва върху тях от т.нар. бизнесмени и държавните органи,“ каза експертът от WWF Александър Дунчев.
Проблемите в частните и общинските гори са по-големи в сравнение с държавните гори. При дървата за огрев също има схеми за злоупотреби, при които поне 20% от дървесината остава скрита за държавата.
В държавните гори проблемите произтичат до голяма степен от смесването на контролните функции и стопанския интерес в една и съща държавна институция – Министерството на земеделието и храните. Допълнителни фактори са корупционните практики, политическия натиск, занижените изисквания за квалификацията на горските служители, размитата отговорност на участниците в дърводобива, неблагоприятните икономически условия и др.
Незаконните практики се случват като формално законни или документално скрити. Незаконният дърводобив се осъществява при регламентирани сечи чрез редица схеми, които позволяват скриване на реалните обеми на отсечената и транспортирана дървесина.
Най-широко приложимите схеми за незаконен добив и продажба на дървен материал са следните:
1. Добив на немаркирани дървета в насаждения, предвидени за сеч
Незаконната сеч се прикрива и дори „узаконява“, когато отсечените дървета бъдат маркирани след сечта от отговорния за обекта лесовъд или се маркират с фалшива марка от самите нарушители.
2. Манипулации при изчисляване на обема на маркираните за сеч дървета
Изчисляването на обема отсечени дървета се случва по метод, който позволява отклонение до 8,7%. Това означава, че в документацията за планираната сеч се вписва по-ниска стойност от действителния обем на маркираните за сеч дърветата. Ако разликата между документиран и действителен обем бъде успешно скрита при експедицията на дървесината, тя на практика е незаконен добив.
3. Ползване на неверни данни за дървесните запаси от Горскостопанските планове
Голям процент (80-90%) от насажденията се инвентаризират окомерно или чрез математико-статистически методи, а пълно измерване на всички дървета в едно насаждение се извършва в изключително редки случаи. Ако при маркирането се установи, че обемът на маркираните за сеч дървета, при спазена интензивност на сечта (т.е. на определен % от запаса на гората), е значително по-голям от предвидените количества за сеч, тази разлика най-често се скрива.
4. Манипулации при изчисляване на обема на дървата за огрев и технологичната дървесина
При добива на дървата за огрев и технологичната дървесина, нормативната уредба изисква, в различните етапи на дърводобива – от сечището до крайния получател – една и съща стока по вид и количество да се измерва, приема, заплаща и отчита в три различни мерни единици. При добива – от сечище до временен склад – в пространствени куб.м., при приема – от временен склад до натоварване и експедиция – в плътни куб.м., а при крайния получател – в килограми, установени от кантара на клиента. При тези измервания и преизчисления се допускат съществени грешки поради високата субективност, ползването на некоректен коефициент за превръщане и неотчитане различното тегло на дървесината спрямо произхода й.
В резултат се натрупва една разлика от около 30-40%, която не се отчита при заплащане на добива и при определяне размера на тарифната такса. На практика в тази разлика могат да бъдат скрити и обемите, които са добити извън разрешените количества чрез горепосочените схемите.
Така при добив и официална продажба на около 4-5 милиона плътни куб.м. дърва за огрев и технологична дървесина годишно нормативната уредба позволява, без да бъде заплатено на собственика на гората, да бъде експедирна над 1,5 милион куб.м. дървесина.
5. Скриване на незаконно добита дървесина при експедицията
Практичният опит показва, че незаконно добитата дървесина най-често се транспортира без да се описва в протоколите за приемане и освидетелстване на сечищата и без да се отчита коректно при експедицията на дървесината.
6. Манипулации при окачествяване на маркираните дървета
Заниженото окачествяване на дървесината не намалява обема й, но позволява злоупотреби, които водят до по-ниска от реалната парична стойност на добитата дървесина, в ущърб на собственика. От извършеният анализ на данните за добивите през 2013 г. се установи, че са занижени качеството и съответно цената на много по-голям брой стъбла, отколкото теоретично е възможно.
Природозащитниците алармират, че поне 100 години са нужни на една гора, за да възстанови функциите си след като бъде изсечена. Държавата трябва да намери начин за повишаване на наказателната ефективност, като една от мерките за справяне със сериозните проблеми в сектора – настояват от WWF.