Някогашната Станция на младите агробиолози е срината със земята пред отсъстващите погледи на родните управници

Читатели споделят болката си от разрухата, съсипала бившата Станция на младите агробиолози. В непосредствена близост до града, по пътя към Боровец, някога имаше добре изградена и поддържана база, в която поколения самоковски деца получаваха ценни знания за българската природа, земеделие и животновъдство. Станцията включваше масивна административна сграда, обучителен център, опитно поле, стопански постройки, в които се отглеждаха някои видове домашни животни. След 1989 година станцията стана част от „Център за работа с деца” Самоков. Това извънкласно звено към системата на образованието организираше различни форми на работа с учениците в свободното им време. И нали българите все сме по-големи християни и от Папата, в средата на 90-те години Общински съвет Самоков със свое решение ликвидира Центъра, като остатъчна структура, неотговаряща на изискванията за модерно образование. Вместо да го преобразуват и приведат в съответствие с новите изисквания, местните управници с един замах решиха въпроса. Съвсем по сталински: има център-има проблем, няма център-няма проблем. Хеле пък самоковци, потънали до гуша във философията на шопо, определено могат да се нарекат „демони на унищожението”. И това го доказват сринатите със земята бивши предприятия –„Любчо Баръмов, керамичният завод в село Райово преди още де е проработил, рушащите се необратимо „Самоковска комуна”, „Рилски лен”, „Слатина”, „Асен Терзийски”, окастрените, орязани и плячкосани общински паркове и гори. Оказа се, че и при тази историческа промяна самоковци пак нещо не сме разбрали, че новото не се изгражда като се помете всичко, направено до момента и се започне отначало. Международният опит и мъдрост показват, че успех и развитие се постига, когато се използват достиженията на предходните етапи от развитието на обществото и в съответствие с времето се въвеждат новите изисквания. Българинът обаче все си я кара по нашенски, при всяка промяна минава с косата и каквото падне – от главите на първите хора в държавата, както стана след 09.09.1944 година до разграбената и унищожена икономика на страната след 1989 г.

Излишно е да уточняваме, че след решението на общинския съвет за закриване на центъра, собствеността беше оставена на самотек, независимо, че про форма беше определен правоприемник на звеното и част от движимата собственост разпределена между различни училища в общината. Няколко години  по-късно по-голямата част от тях бяха сполетени от същата участ. Към днешна дата и техните сгради и активи представляват окаяна и плачевна гледка. И тук не става реч да се осигури охрана на освободената общинска собственост. Това не решава проблема. Не че, местната власт някога, когато и да било, е осигурявала такава охрана. Напротив общата ни собственост услужливо беше предоставена на тумбите цигани, които с каруци и автомобили за дни я разкостваха и отмъкваха всичко ценно. Какво да се прави – политика на няколко мандата общински управници. Собствеността може да бъде опазена само когато намери своя нов стопанин. Единствено тогава тя може да се използва рационално и ефективно, и да носи ползи на обществото. За съжаление вече четвърт век цяла поредица местни първенци – кметове и общински съветници, не намират решение на този проблем. Не се дава достатъчно публичност на свободната общинска собственост. Не се търсят активно потенциални купувачи и ползватели. Не се предлагат привлекателни оферти за управлението и развитието й. Отминалото време и безконтролната смяна на един БСП общински кмет с друг окончателно размиха отговорността за допуснатото унищожение на общинската собственост и нанесената огромна щета. От активите на общината изчезнаха десетки сгради, но виновни така или иначе няма. Общинските съветници, които по закон отговарят за общинската собственост, ако въобще се поинтересуват за състоянието й, обикновено го приемат безусловно – без да изискат ревизия на отминалите отчетни периоди и без да потърсят причините за съсипията. Така че, вече 6 мандата управлението на Самоковска община преминава под знака „куче влачи – диря няма.”