Независими ли сме в Деня на Независимостта?
„Робството държи малцина, мнозина се държат за робството” – латинска сентенция
На днешната дата преди 104 години от васал на Османската империя България се превръща в независима държава. Този безпрецедентен акт на свободната воля на българския народ става възможен цели 30 години след Руско-турската война от 1877-78 г. На 22 септември 1908 г. в черквата „Св. 40 мъченици“ в старопрестолната столица Велико Търново княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта и се отслужва молебен за благоденствието на българската държава.
„Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о’ Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не требва да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.”. Това е само част от текста, събрал в себе си вековния стремеж на предтечите ни за свобода и независимост. На този ден всички българи – и живеещите в границите на съединените вече Източна Румелия и Княжество България, и тези от останалите извън пределите й части на родината се поздравяват с думите – „Честито ни царство”
От тази величава дата е изминал повече от век, но опазена ли е независимостта на България и българите? Определено – не. През този не малък период от новата ни история тази фундаментална основа за напредъка и благоденствието на България и на българите бе губена частично или цялостно, за по-кратко или за по-дълго време. Особен отпечатък в съдбата ни остави периодът на комунизма, когато се стигна до там независимостта напълно да бъде забравена. Нещо повече. Под ръководството на Тодор Живков бе подготвено най-голямото предателство спрямо паметта, кръвта и въжделенията на десетки поколения родолюбиви българи. На пленум на ЦК на БКП е взето решение България да стане 16 република на СССР. На 4 декември 1963 г. пленумът приема предложението на Тодор Живков за възможността България да стане 16-та република на СССР – чрез сливане. „Не от ден до пладне, а навеки, което ще бъде образец за всички страни“ се казва в продажния акт. Достатъчно е човек да сравни думите в двата документа, за да осъзнае целия ужас на безвремието, в което изпадна България след 9 септември 1944 година.
За жалост и след дворцовия преврат от 10 ноември 1989 г., когато датата 22 септември бе обявена за официален празник, независимостта не се завърна в българските земи. Зависимостта на държавата и народа от мафиотизиралите се комунистически служби за сигурност и останалите, всевъзможни казионни структури на БКП си остана и още повече се разрасна. Политическата власт на бившите комунисти се изроди в икономически диктат и стана повсеместна. Независимостта на българите остана неосъществена, въпреки широко прокламираните промени, въпреки членството в ЕС и НАТО.
Но нека ние, свободомислещите граждани, погледнем на безнадежността, в която ни държат, като на предизвикателство, което трябва да преодолеем, за да се наречем свободни! Защото независимостта е преди всичко състояние на духа. Нека в днешния ден, 104 години по-късно, се поспрем и се вгледаме в себе си, за да си отговорим на най-важния въпрос – Имаме ли куража да бъдем независими? Вярваме, че повечето ще кажат – ДА. Тогава няма страшно. Ще ни бъде!
Честит празник самоковци! Честит празник българи!
От екипа на СамокоВест