Историята на уникалната дървена църква „Преображение Господне“ в к.к. Боровец

Преображение Господне. Това име носи уникалната дървена църква в курорта Боровец. Преди години един  сайт публикува статия за възникването на църквата. Бях вече прочел спомените на банкера Марко Рясков. Версията беше различна от спомените на Рясков. Това се бе случило във време различно от днешния ден. След това забравих да се произнеса по различията в двете публикации.

Сега  публикувам откъс от книгата му, „Спомени и документи“ издание на БНБ, София 2006 г., за да научат  самоковци  кой е бил инициаторът на това дело:

Спомен на банкера Марко Рясков за строежа на църквата „Преображение Господне“ в Боровец:

„Аз съм верващ християнин. Намирах, че за Чамкория е необходима една църквица. Взех инициативата за построяването й. Намерих съчувственици, които бяха готови да направят дарения за постройката и уредбата на църквата. Архитект Мазаров, стар чамкориец, направи плана и се ангажира да ръководи строежа безплатно. Замисли се едновременното построяване и на една амбулатория в двора на църквата. Самоковската община отпусна за целта много хубаво обширно място. Образува се „Строителен комитет на храма „Св. Преображение Господне“ в Чамкория“, който ще се занимава и със строежа на амбулаторията. Събраха се достатъчно пари, внесени като дар срещу съответни разписки.

Построи се много хубава църквица в подходящ стил, също и отделно помещение за амбулатория. Църквицата се обзаведе скромно и смислено. Още първата година разбрах, че върху бетоновия под на църквата ще трябва да се направи дюшеме и с това да се пригоди храмът за удобно посещение на богомолците през зимата. Понеже неудобно беше наново да се искат пари от вилособствениците и поради наближаването на зимата, аз реших да направя допълнително дарение от 10 000 лева, достатъчни за поставянето на дюшеме. Това стана по мое настояване бързо и хубаво. Църковното настоятелство при храма „Св. Преображение Господне“ на 14 декември 1935 година ни отправи едно много сърдечно благодарствено писмо, което запазих за спомен.“

Инж. Любомир Дюлгеров