инж. Любчо Луков относно 29-годишното протакане реституцията на горите

Леситостта -т.е. горите в РБ- е 60% или  около 66 млн. дка. От тях е възстановена собствеността на не повече от 15%, т.е. около 10 млн. дка. На останалите-не е. Ползването им към момента е почти безконтролно и хищническо, като от тях прекомерно се обогатява горската мафия, а истинските им собственици мизерстват с по 200лв. пенсии.

Не стига това, ами обжалването на отказите на ПК де-факто бе забранено и това е записано във всеки отказ, а те бяха повсеместни, защото  държавните архиви и ДГС  не изпълниха задължението си  по ППЗВСГЗГФ до 2001г. да представят в двумесечен срок на ПК всички документи, касаещи горите . А мотивите за отказите на ПК бяха най-вече , че: „…Не са останали гори в съответния горски фонд/частен или общински/…“, КОЕТО Е АБСОЛЮТНА НЕИСТИНА. Във всяко землище след  възстановяването на горите по чл.13 от същия закон са останали хиляди декари гори, както в общинския, така и в частния горски фонд, там, където ги е имало преди национализацията.

И въпреки това с перфидна наглост обжалванията на отказите на ПК по чл.14 от ЗВСГЗГФ  бяха императивно забранени с изрични текстове в края на отказите.

Сега,  17г. след тази гавра с целокупния български народ, приложеното определение №6790/23.05.2018г. на ВАС възстанови историческата справедливост и всеки заявител по чл.14 може да обжалва отказа на ПК. Държавните архиви и  ДГС  могат да издирят/те са при тях / всички документи за горите от преди 09.04.1946г. и да ги изпратят на Общинските служби по Земеделие и гори. А последните могат да изпратят по един свой специалист да прерови архивите, вместо да чакат.

Между тези документи  са: Докладите на горските стражари до общинските лесничейства, докладите на общинските лесничейства до тогавашното М-во на земеделието и държ. имоти,  предмета на горското стопанство-от ДВ и т.н. В ДВ до „национализацията” е „предмета” на горското стопанство за повечето селища с гори. Всичко това може да стане за 1 седмица.

МЗПГ е длъжно да разпореди веднага на ОбСл З да уведомят по- отделно всеки заявител, получил отказ през 2001г. от ПК на заявлението си за възстановяване на горите по чл.14 от ЗВСГЗГФ , ЧЕ ТОЗИ ОТКАЗ  Е ОБЖАЛВАЕМ

Освен това МЗПГ трябва мигновено да задължи ОбСл З да изискат от ЦДА и от регионалните архиви заверени копия в т.ч. и на е-носител от докладите на горските стражари до общинските лесничейства във връзка с поверените им за охрана землища и докладите на общинските лесничейства до тогавашното М-во на земеделието и държ. имоти.

А най-законосъобразно и морално е ОбСл по З и Г незабавно да се снабдят от архивите с цитираните по-горе документи и да възстановят горите на всички заявители по чл.14 от ЗВСГЗГФ. Срок-3 месеца. Ако този министър не може, да го смени който може!

Приложено влязлото в сила определение №6790/23.05.2018г. на Върховния адм. съд.

Върховният административен съд на Република България –  Осмо отделение ,  в  закрито   заседание  на двадесет и втори май две хиляди и осемнадесета година  в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:          ТЕОДОРА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ:      ЕМИЛИЯ ИВАНОВА

ЕМИЛ ДИМИТРОВ

при секретар             и с участието

на прокурора             изслуша докладваното

от председателя        ТЕОДОРА НИКОЛОВА

по адм. дело № 6141/2018.

Производство по реда на чл. 229 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано по частна жалба на Л. Л. Л. от [населено място] против Определение № 373 от 02.04.2018г., постановено от Административен съд София-област /АССО/, по адм.д.№ 265 по описа за 2018г., с което е оставена без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против Решение №83/07.06.2001г. на Поземлена комисия/ПК/ Самоков и е прекратено производството по делото.

В частната жалба се твърди, че определението е неправилно като се иска отмяната на посоченото решение на ПК и признаване на право на възстановяване на собствеността върху 89,5 дка гори и земи от Горския фонд на землището на [населено място]. Иска се съединяване на делото, образувано пред АССО, заедно с три други дела, образувани пред същия съд. Оспорва се Разпореждане №381 от 13.03.2018г. на АССО по адм.д.№ 191/2018г., с което производството по това дело е разделено на отделни производства, по които са образувани посочените дела. Оспорват се фактически грешки в решения на Областната комисия по чл.14 от ЗВСГЗГФ и на Поземлената комисия и се иска конституиране на министъра на земеделието и храните като страна.

Поддържа се, че разпоредбата на чл.14, ал.7 от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд /ЗВСГЗГФ/ противоречи на чл.6 от Европейската Конвенцията за правата на човека и основните свободи /ЕКПЧОС/ и на Орхуската конвенция. Иска се отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз за съответствието на чл.14, ал.7 от ЗВСГЗГФ с чл.6, ал.1 от ЕКПЧОС.

Ответникът по частната жалба- началникът на Общинска служба по земеделие и гори гр.Самоков, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на оспорените определение и разпореждане.

Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на частната жалба, направените в нея оплаквания, както и допустимостта на останалите искания в частната жалба, намира частната жалба против прекратителното определение процесуално допустима, по същество – основателна, а останалите искания – процесуално недопустими, поради следното:

С оспореното пред АССО Определение № 373 от 02.04.2018г. първоинстанционният съд е оставил без разглеждане жалбата на частния жалбоподател против Решение №83/07.06.2001г. на Поземлена комисия Самоков и е прекратил производството по делото.

Оспореното Решение на ПК е постановено по заявление вх.№00083 от 29.10.1999г. на Л. Л. Л., като наследник на Б. С. В., жител на [населено място], относно признаване на право на собственост съгласно протоколно решение №19 от 14.09.2000г. по чл.14, ал.4 от ЗВСГЗГФ на областната комисия по чл.14, ал.3 от ЗВСГЗГФ. С него е отказано признаване на право на собственост върху заявените имоти с мотив, че „след възстановяването на собствеността по чл.13, ал.5 от ЗВСГЗГФ не са останали земи и гори от частния горски фонд съгласно чл.14, ал.5 от същия и Инструкция №6600-1672/28.07.2000г. на МЗГ.“

Административният съд е приел, че това решението на ПК е такова по чл.14, ал.6 от ЗВСГЗГФ, което на основание на ал.7 от същия закон не подлежи на обжалване.

Прекратителното определение е неправилно.

Съгласно чл.14, ал.1 и ал.2 от ЗВСГЗГФ / в редакцията му действаща към момента на издаване на оспореното пред АССО Решение на ПК/, лицата, които не притежават документи за право на собственост съгласно чл. 13, ал. 3 поради това, че същите са изгубени или унищожени не по тяхна вина, подават заявление за възстановяване на правото на собственост върху гори и земи от горския фонд пред общинските служби по земеделие по местонахождението на имота в срок до 31 октомври 1999 г. Общинските служби по земеделие завеждат в отделен регистър заявленията по ал. 1.

Алинеи 3 и 4 на същия текст предвиждат, че Министърът на земеделието, горите и аграрната реформа създава със заповед областни комисии, които извършват проверка по подадените заявления на лицата по ал. 1, в състав: председател – член на съответния окръжен съд, определен от неговия председател, и членове: представител на областната управа, определен от съответния областен управител, представител на съответната община, определен от общинския съвет, представител на регионалното управление на горите и представител на държавното лесничейство. В работата на комисията се привлича и представител на съответната поземлена комисия, определен от нейния председател. Областната комисия извършва на място анкетна проверка на всички заявления по ал. 1, приема решения по тях и съставя протокол за всяко землище поотделно, в който описва издадените решения. Протоколът се предоставя на поземлената комисия по реда на Гражданския процесуален кодекс и е задължителен за нея.

На основание на ал.5 на разпоредбата, възстановяването на правото на собственост на лицата по ал. 1 се извършва в границите на частните гори и земи от горския фонд за територията на съответното землище, останали след възстановяването на собствеността по чл. 13, ал. 5 и определени с Постановление на Министерството на земеделието и държавните имоти по чл. 20 от Закона за горите (ДВ, бр. 124 от 1925 г.) или други налични документи и/или картен материал.

Съгласно чл.14, ал.6 ЗВСГЗГФ, общинските служби по земеделие въз основа на решенията на областната комисия по ал. 3 в срок шест месеца от тяхното получаване издават решения на лицата по ал. 1. В решенията се описват размерът на имота, неговото местоположение, видът и произходът на гората. Към решенията се прилага скица на имота и таксационна характеристика.

От редакцията на посочената алинея шеста се вижда, че тя се отнася за решения на ОбСЗГ, които са положителни за заявителите, защото с тях се възстановява право на собственост, щом в тях се описват точните характеристики на заявените имоти, върху които се възстановява собствеността. Именно поради това алинея 7 на нормативния текст предвижда, че тези решения не подлежат на обжалване, а алинея 8 на същия текст разпорежда, че при спор за материално право заинтересуваните лица осъществяват правото си по общия исков ред. Това следва от неучастието на заинтересувани лица в производството по възстановяване на собствеността, където страна пред административния орган е само заявителят.

С процесното пред АССО Решение №00083 от 07.06.2001г. се отказва възстановяване на правото на собственост. Основателно в частната жалба се твърди, че това решение подлежи на оспорване като индивидуален административен акт, отричащ на адресата му претендираните от него вещно-правни последици на възстановяване на право на собственост върху заявените недвижими имоти. Това не е решение по чл.14, ал.6 от ЗВСГЗГФ, поради което алинея 7 на текста не го изключва от съдебен контрол.

Съгласно чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, гражданите и юридическите лица могат да обжалват всички административни актове, които ги засягат освен изрично посочените със закон. На основание на посочения конституционен текст, известен и като „обща клауза“ за обжалваемост на административните актове, оспореното пред АС решение подлежи на обжалване, доколкото обжалването не е изключено със закон.

Поради изложеното прекратителното определение №373 от 02.04.2018г. подлежи на отмяна като делото се върне на първоинстанционния съд за последващи процесуални действия.

Останалите искания в частната жалба : 1/ за съединяване на делото, образувано пред АССО, заедно с дела №№ 191, 266 и 267, всички по описа за 2018г., образувани пред същия съд; 2/ за отмяна на Разпореждане №381 от 13.03.2018г. на АССО по адм.д.№ 191/2018г., с което производството по това дело е разделено на отделни производства, по които са образувани посочените дела ; 3/ за поправки на фактически грешки в решения на Областната комисия по чл.14 от ЗВСГЗГФ и на Поземлената комисия Самоков и 4/ за конституиране на министъра на земеделието и храните като страна в призводството, са процесуално недопустими в настоящото производство и следва да останат без разглеждане, а производството в тази част – да се прекрати. Съединяване на производства може да се прави само от първоинстанционния съд; разпореждането за разделяне на производство не прегражда хода на делото, щом са образувани отделни дела по всяка претенция. Обжалваемост на това разпореждане не е предвидена и в закон. Поправки на фактически грешки могат да се правят само от органа, издал актовете, за които се иска поправката, а конституиране на страни, различни от участвалите в първоинстанционния процес, е недопустимо в производството пред втората съдебна инстанция, освен на посочено правно основание, каквото в случая липсва.

Без предмет остава и искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС.

Водим от горното и на осн. чл.236 вр. чл.222, ал.1 и чл.215, т.4 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 373 от 02.04.2018г., постановено от Административен съд София-област /АССО/, по адм.д.№ 265 по описа за 2018г., с което е оставена без разглеждане жалбата на Л. Л. Л. от [населено място] против Решение №83/07.06.2001г. на Поземлена комисия Самоков и е прекратено производството по делото.

ВРЪЩА делото на Административен съд София-област за последващи процесуални действия.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исканията на Л. Л. Л. от [населено място] за : 1/ за съединяване на адм.д.№ 265/2018г., образувано пред АССО, заедно с дела №№ 191, 266 и 267, всички по описа за 2018г., образувани пред същия съд; 2/ за отмяна на Разпореждане №381 от 13.03.2018г. на АССО по адм.д.№ 191/2018г., с което производството по адм.дело №191/2018г. е разделено на отделни производства, по които са образувани посочените дела ; 3/ за поправки на фактически грешки в решения на Областната комисия по чл.14 от ЗВСГЗГФ и на Поземлената комисия Самоков и 4/ за конституиране на министъра на земеделието и храните като страна в призводството, като процесуално недопустими и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.

Определението в прекратителната му част подлежи на обжалване с частна жалба пред петчленен състав на Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му, а в останалата му част е окончателно.