За 6 месеца правителството на Кирил Петков постави България като достоен и равностоен партньор на страните в Европейския съюз

Размисли на тема – къде започват и къде свършват приликите ни с Хитър Петър, Бай Ганьо и Андрешко?

Днес Народното събрание окончателно одобри, така нареченото, френско предложение за начало на преговорите за присъединяване на Северна Македония към ЕС. Това стана по силата на проекторешение, внесено от Христо Иванов. В тази връзка министър-председателят Кирил Петков заяви от Брюксел: „Наистина отговорно решение. Искам да благодаря на доста хора, които стигнаха до този резултат. Като започнем от външния министър Теодора Генчовска, която каза ясно, въпреки, може би, натиска от партията, която я е издигнала, че това е най-доброто решение в този момент за България. Благодаря на Генчовска за смелостта, въпреки постовете на Слави Трифонов във Фейсбук“

С днешното, историческо решение на Българския парламент се сложи началото на достойното и равностойно членство на страната ни в Европейския съюз. Това е акт от огромно значение за бъдещето на Отечеството ни, защото, както е казал сподвижникът на Левски Отец Матей Преображенски – Миткалото: „Еднаж да биде начало!“

Със своето представителство и с решението си депутатите доказаха, че по-голямата част от българите припознават себе си като граждани на Европа, граждани на цивилизования Свят.

Не се припознаха в отиващия си с миналото еталон и идеал на българската народопсихология – Хитър Петър.  Този, за когото баба ми казваше: „Итър, итър, ама много прост!“ Този „Хитър“ Петър, който повярва на лъжите на съселяните си, че на пазара най-скъпо се продават крави без рога, уши и опашка. Отряза рогата, ушите и опашката на хайванчето и ЕСТЕСТВЕНО едва сколаса да я продаде на безценица в кланицата. Но вместо да провиди собствената си глупост, Петрето се захванал да отмъсти на съселяните си. Заедно с жена си ги излъгал , че има зайче-ратайче, което разбира човешкия език и изпълнява поръчки, и им го продал на цената на една добре гледана крава. Някой ще си каже „Пито-платено“. Но НЕ! Желанието да виждаш вината у другите и да мъстиш за собствените си грешки и тъпоумие не спира до тук. Съселяните му го вързали в един чувал и го помъкнали към морето да го давят. Докато търсели дълбоко място, Хитър Петър викал с пълно гърло: „Не ща, не щаааааааа“. Чул го един овчар, който си пасял овцете, развързал го и го попитал какво не ще. Не искам да ставам цар, излъгал, за кой ли път, Петрето.  Тогава овчарят казал, че той иска да е цар, влязъл в чувала и Хитър Петър го  завързал.

От тук започва, най-„хуманната“, „морална“ и „етична“ част на народното ни творчество. Нашият герой заграбил стадото на невинния човечец и го подкарал към селото. През това време съселяните му се върнали, удавили овчаря и също поели към село. И кого да срещнат – Хитър Петър, който им казал, че си е хванал овцете от морето, където пасели водорасли. Селяните се втурнали и те да ловят овце, и до един се издавили. Така Хитрият Петър, не само откраднал стадото на Невинния, но заради собствената си глупост издавил цялото село.   

И ако, все пак, някой от избраниците ни се е припознал в нашия герой – проблемът си е негов.

Повечето от тях не се припознаха и  в натрапвания ни с години, като борец за социална справедливост, Андрешко. Този, който завря в блатото съдия-изпълнителя, заради думите му – „Лъжете търговците, лъжете гражданите, та им продавате развалени яйца и граниво масло. Е, ама чакай, жено селяшка — властта се лесно не лъже! Пипа тя — здраво пипа! За вас камшик, руски камшик — така ще се оправите… Станахте пияници, пропаднахте, развалихте се — ще станете неспособни данъкоплатци и ще съсипете държавата“. Остави го в калта, въпреки молбите му, че има деца, за да му попречи да си свърши работата и да събере дълговете от длъжниците. Слава на Бога, повечето от народните ни избраници показаха осъзнатост, че държавата – това са преди всичко хората, че най-голямата ценност е Човекът, който се нуждае и от финансова подкрепа, чрез същите тези данъци, които плащат способните данъкоплатци.

И тук правя уговорката, че ако някой се е припознал в Андрешко, то изборът си е негов.

Мнозинството от днешните българи не се припознават и в Бай Ганьо. Не искат да правят избори по Байганьовски. Не искат и няма да допуснат да ни представляват хора, като героите в този разговор:

„- Добре, ама не зная управителят с кои ще бъде – отговаря Бочоолу.

– Управителят ли? С нашите, разбира се – съобщава бай Ганьо, – и околийският е с нашите. Постоянната комисия не е законна, ама кой ще му дири законност, тя е наша. Бюрото е наше. Градският съвет е наш. Кметът малко шава, ама ще му отрежем куйрука. Общинските съвети по селата не са утвърдени нарочно, разбирате ли? Ако бъдат с нас – ще ги утвърдим, ако не – на дяволите. Пак ти казвам – колкото за управителя, нямай грижа, той е наш.

– Ами хамалите? – любопитствува Бочоолу.

– И хамалите са наши, и циганите, и Данко Харсъзина е наш…

– Ами че той нали беше затворен за кражба? – учудва се Бочоолу.

– Е-хе, ти патки пасеш. Пуснахме го ний него. Нали той ни спечели хамалите. Отишъл при тях онзи ден, събрал ги, че като им скръцнал със зъби, те замръзнали по местата си, като им изръмжал: „Зъбите ви ще разкъртя, ако не изберете бай Ганя!“ – и хамалите кандисали. Пазарил ги Данко по два лева на човек и срещу изборите цяла нощ ядене-пиене.

– Страшен хайдучага, брей!

– И за колко мислиш! За 50 лева. Ходил при онези да иска 100 лева, те го изпъдили, нахокали го. Ще го видиш сега в неделя – кокалите им ще смаже! – казва самодоволно бай Ганьо.

– Бочоолу, я иди повикай Гуня Адвокатина да дойде тука да ни напише едно възвание, кажи му: „Бай Ганьо те вика.“

Щом Бочоолу излезе, бай Ганьо си сниши главата и с един тайнствен глас се обърна към другарите си:

– Мълчете си! Това диване до самия ден на изборите ще го лъжем, че ще го направим депутат, ще напишем колкото за лице няколко бюлетини с неговото име, а другите бюлетини ще ги напишат писарите в Градския съвет и от Окръжното управление. Сега чувайте ме: министърът иска аз непременно да бъда депутат. Ти, Гочоолу, искаш ли?“

И отново правя уговорката, ако някой от избраниците ни се е припознал в някой от героите – проблемът си е негов!

Днес България застана твърдо на пътя на Светлината. Днес мнозинството българи бяха представени като достойни и равностойни членове на голямото Европейско семейство. И в това е Вярата, Надеждата и Бъднината на Отечеството ни.

Лилия Кинина