СамокоВест

За и против проекта за нов център на Боровец. Общината потроши 50 бона за награди на архитектите!

Споделете ни в

Управниците ни потрошиха цели 50 000 лева за награди на класиралите се от първо до пето място екипи, разработили идейни проекти и участвали в обявения от Общината конкурс за Нов център на Боровец. Церемонията по награждаването, на която присъства почти цялото общинско ръководство – кметът Владимир Георгиев, заместник кметовете Васил Сайменов и Люба Кленова, председателят на Общинския съвет Силвия Стойчева,  се проведе в хотел Арена – Самоков.

Спечелилият конкурса за архитектурно-пространствено решение в идейна фаза на, така наречения, „Златен триъгълник“,  William Matthews Associates Ltd, Великобритания получи от общинската хазна 20 000 лева. Екипът победител получава и правото за пряко договаряне на работната фаза на инвестиционния проект.

Класиралият се на второ място авторски екип – Агенция Дизайн и Архитектура АД – АДА, България бе обогатен със сумата от 12 000 лева. Третият в надпреварата – проект №147 с автор Петър Рафаилов – Проджект Витае ЕООД, България бе стимулиран с 8 000 лева. По 5 бона от общинския бюджет отидоха при класиралите се на четвърто и пето място –проект №118 с автор Институт за градско планиране АД и проект №128 Critical Design Studio, Турция.

Скъпи и прескъпи идейни проекти, подплатени и с допълнително парично стимулиране. До тук добре! Даже и когато надхвърлиш всяка разумна граница и утвърдени практики, и пръскаш общински пари за награди и на класираните на четвърто и пето място.

Но от тук накъде?

Не се ли повтаря разсипията със злополучния мега проект „Супер Боровец“?

Обявяването на конкурс за идеен проект, без гаранции за реализацията му, не е ли като да впрегнеш каруцата пред коня. При липсата  на надежден инвеститор, управниците ни ще потрошат няколко десетки, а може би и стотици, хиляди лева от опърпания джоб на самоковския данъкоплатец. И това – там! Битият си е бит, е…..си е е…..! В този смисъл бе и изразената на церемонията по награждаването позиция на общинския съветник Васил Зашкев.

По отношение на проекта мненията са разнопосочни.

Победителите бяха избрани, както бе обявено, измежду 40 проекта от 17 държави. Класацията определи жури в състав: арх. Рита Юстесен, Директор на отдел “Планиране и архитектура”; арх. Павел Янчев, Art & Build, Брюксел, Белгия; арх. Мариус Мове, съсновател на Atelier Oslo, Осло, Норвегия; доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова, Преподавател по Културно наследство в УАСГ, София, България; арх. Ваня Серафимова, Управляващ партньор в Серафимов Студио, арх. Надежда Клинчева-Колева, главен архитект на Община Самоков и Ангелина Вангелкова, юрист и секретар на Община Самоков.

Според журито, поставеният на първо място проект отчита спецификата на контекста, като уважава природния ландшафт и човешкия мащаб. Проектът предлага безопасна полупокрита ски, велосипедна и пешеходна връзка между пистите и станциите на лифтовете, осигуряваща добра организация на различните комуникациони потоци в територията. Решението съвместява търговски площи, информационен център, пространства за спорт и рекреация, изложби и събития и подземно паркиране.

Предложението обвързва съществуващите публични пространства с парковата среда

в Триъгълника като изцяло я запазва и е чувствителен към разположените в територията обекти на недвижимо културно наследство.

На церемонията по награждаването на класираните до пето място проекти арх. Ваня Серафимова, управляващ партньор в „Серафимов студио”, изтъкна, че екипът първенец е бил посочен на първо място от всички членове на журито. Членът на журито доц. д-р арх. Йорданка Кандулкова, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия в столицата, подчерта, че проектът, класиран на първо място, предлага спокойно придвижване и пазаруване, предлага спокойствие и красота с липсата на големи сгради и с „мекото” вписване в околната среда.

Според представител на авторския колектив, сегашното разположение на обектите създава конфликти между скиори, пешеходци и автомобили. Той изтъкна, че проектът решава този проблем. Разработката предвижда оформяне на главна улица, създаване на публично пространство, покрито пространство за концерти, пързалка за кънки, покрит подземен паркинг, музей на спорта, зала за боулинг, туристически информационен център, посочиха от екипа-победител.

Известният екозащитник Тома Белев,

който присъства на церемонията, но почти не му беше дадена възможност да изрази позицията си, написа в социалните мрежи:

Мисля си за Боровец – започнал развитието си като планински курорт в самият край на 19 век с пик на използване през топлите месеци. 60 те и 70 те години с изграждането на ски инфрструктурата се създават условия за масово ползване и през зимата. Края на 20 век и първите години на 21 век с масовото застрояване и преуплътняване на пространството със сгради практически изтриват визията от началото на века за сгради потопени в природата и насочват развитието му изключително в посока зимно използване. Курортът вече се представя основно като място за ски почивка. Само за един век целите на развитие са се променили изцяло – от летовище с 5-6 месеца използване, през 4 сезонна дестинация до зимен ски курорт с 3-4 месеца използване. Какъв е смисленият ход от тук нататък? Как се променя човек с времето. вчера бях на представяне на наградите в кокурс за устройството на ‘златния триъгълник“ в Боровец – имота с улицата с капанчетата до х-л Рила. Спечелилият проект от Великобритания предвижда покрита уличка с магазини и заведения с подземен паркинг с пряка връзка към тях, покрита спортна зала, информационен център, музей на спорта, боулинг зала, медицински център, амфитеатър, покрита и затворена зала, ски-път, веломаршрут и т.н. сегашните трийсетина разнокалибрени и не толкова естетически изглеждащи заведения изчезват и на тяхно място се появяват три-четири обема с модерна визия и функции. Преди 20 години със сигурност щеше да ми хареса – има европейски вид с добра архитектура. Но вчера определено не бях съгласен с подмяната на дърветата с още сгради, нито с подмяната на тези „свинарници“, както ги нарече местен музеен експерт, с една сграда с два етажа подземни паркинги. всъщност разбрах, че вече харесвам по-малките обеми пред по-големите, по-малката плътност пред по-голямата, повече дървета пред по-малко дървета, разнообразието пред хомогенността, даже и да е по-естетически издържана. Иначе, слушах как общината иска да превърне една своя собственост в доходна и си мислех, как не ѝ е работа да се занимава с туристически услуги и е гадно със силата си да конкурира бизнеса. А собствениците на трийсетината фирми, чийто заведения проекта разкарваше със замах и перфектна архитектура, стояха и гледаха невярващо.

В публикацията си „За бъдещето на Боровец, конкурса „Златният триъгълник“ и САБ“ в сп. Архитектура 1/2018

проф. д-р арх. Тодор Булев пише:

“С намеренията за застрояване е свързан и проблемът за устойчивостта, равновесието във вече деградиращата екосистема на „Триъгълника“. И все пак въпреки болните и застаряващи дървета тук имаме гора, чието най-добро бъдещо използване е тя да се развие като курортен парк и това да е ядрото на новия обществен център. Тази теза не е чужда на конкурсното задание, но е останала подценена и периферна. Но основният компонент, който пречи на такова „паркоориентирано“ решение, даже не са новите сгради над земята, а изискването за двуетажно подземно застрояване с обща площ от 14 000 кв. м. Аз настоятелно питах, но така и не получих отговор на въпроса – как тези 7-8-метрови изкопи ще повлияят на дърветата, още повече като се има предвид посоката на водосбора.

Проф. Булев разглежда и социалния ефект, като посочва – Мога и да разбера защо сегашното общинско ръководство генерално е сменило позицията си – от подкрепа на местния дребен бизнес към привличане на крупен инвеститор. Това, което ме изненадва (а може би не трябва?!) е, че в случая става дума за кмет и общински съвет, представители на БСП, т.е. че в случая те провеждат една антисоциална политика.

Арх. Булев посочва: Изрично искам да подчертая, че не се отчетоха забележките, представени от СБА, а и организацията нямаше свой представител в журито. Въпреки това СБА – подвеждащо според мен, беше посочен като съорганизатор.

Срещу проекта за нов център на Боровец се обявиха и от Сдружение „Боровец 1992“. Сдружението обединява собственици на временни търговски обекти в обсега на „Златния триъгълник“, така наречените къщички. Колко ще струва на общинските данъкоплатци ликвидирането на 28 години граден среден и дребен бизнес на самоковци в Боровец, попитаха те. За награди и други премии на първите пет проекта платиха над 100 хил. лв. Администрацията на Самоков още преди започване на строителството предвижда да похарчи около 1 000 000 лв., а за осъществяването на проекта като строителна дейност минимум между 60 млн.лв. и… още един общински заем! С тези действия самоковци отново ще бъдат загробени с десетки милиони заеми, всички граждани ще ги плащат, твърдят от Сдружението. Собствениците на къщички подчертаха, че новият проект лишава от препитание семействата им и работещите в обектите самоковци.

В отговор кметът Владимир Георгиев заяви

– Ние не търсим хора, които да вземат имотите в Боровец. Ние имаме справка колко самоковци работят в тези обекти в Боровец. Вие казвате – ние сме собственици, не – Общината е собственик и останалите 37 000 самоковци. Всяка година, на всяка сесия, продължаваме договорите на къщичките. И към настоящия момент Върховният съд е отменил решението на съветниците за анекси на тези договори.