Днес празнуваме съединението на Източна Румелия с Княжество България и разумяваме величието на княз Александър I Батенберг

Съединението на Източна Румелия с Княжество България е първата крачка към така жадуваното национално обединение на всички българи. Освен това то е и първият толкова успешен външнополитически акт на българските политици.

Берлинският конгрес разделя Санстефанска България на части – Княжество България, Източна Румелия, която става автономна област под властта на султана, а Македония, Одринска Тракия и Родопите са върнати на Османската империя. Връзките между разделените български области обаче продължават. Особено активни са те между Княжество България и Източна Румелия. В Румелия се заражда силно народно движение за обединението на всички българи. Нужен е лидер, който да поведе народа след себе си. Такъв се появява в лицето на Захари Стоянов – човек, израснал от неграмотен овчар до публицист и писател, един от апостолите от Априлското въстание. Подобно на революционните комитети от преди Освобождението, се създава Български таен централен революционен комитет. Идеята е чрез въстание в Източна Румелия да бъде отхвърлена османската власт и областта да бъде присъединена към Княжество България.

Бунтът започва на 2 септември 1885 г. в Панагюрище с изстрели и викове „Долу Румелия, да живей Съединението“. Инициаторите са арестувани, но 2 хиляди души обсаждат околийското управление и властите са принудени да освободят задържаните. Бунтът се разраства. На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и на майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство, начело с Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България. Новината за съединението намира княз Александър Батенберг в резиденцията му край Варна. Той веднага заминава за Търново и на 8 септември издава манифест, с който приема и узаконява съединението на Княжество България и Източна Румелия.

Акад. Георги Марков пише за Съединението: „Само 7 години след Берлинския конгрес, според който България бе разпокъсана на пет части, нашият народ наруши волята на великите сили и обяви съединението на Княжество България и Източна Румелия против Берлинския договор. В това е силата на това събитие, защото тогава всички се обединяваме – както народът, така и управляващите. В името на една обща кауза съществуващите тогава две партии – либералната и консервативна, загърбват различията. Захари Стоянов се обръща към българския княз Александър, който поема политическата отговорност за Съединението, въпреки колебанията си заради реакциите на Великите сили и особено на Русия, която би изтълкувала това като удар срещу нея. (…)

Дълго време преди 1989 г. по идеологически причини беше принизявана ролята на княз Александър. Всъщност, това е първият ни държавен глава след Освобождението, който изживява много драми, стига до конфликт с руския император Александър III в името на българските интереси, а по-късно е заставен да върне короната на руския император и да абдикира“.

Неоспоримо доказателство за величието на Александър I Батенберг – по Божия милост и народна воля княз на България, е Манифестът, с който известява и узаконява съединението.

МАНИФЕСТ НА КНЯЗ АЛЕКСАНДЪР БАТЕНБЕРГ

Търново, 8 септември 1885 г.

Да бъде известно на моя любезен народ, че на 6-й того жителите на така наречената Източна Румелия след свалянието на тамошното досегашно правителство и из- биранието на друго привременно обявиха Съединението на Източна Румелия с Княжеството и единодушно ме прогласиха за Княз и на тая област.

Като имам предвид благото на българский народ, неговото горещо желание да се слеят двете български държави в една и постиганието на историческата му зада- ча. аз признавам Съединението за станало и приемам отсега нататък да бъда и се именувам Княз на Северна и Южна България.

Като приемам управлението на тая област, аз обявявам, че животът, имотът и честта на всичките мирни жители, без разлика на вяра и народност, ще бъдат запазени и гарантирани. За запазването на реда и тишината са взети всичките потребни мерки и с нарушителите им ще се постъпва със сичката строгост на закона.

Надявам се, че любезний ми народ и от двете страни на Балкана, който с такава радост и ентусиазъм посрещна това велико събитие, ще ми подаде своето съдействие в а заякчаванието на святото дело — Съединението на двете български области в една държава и ще бъде готов да направи всичките жъртви и усилия за запазвание на единството и независимостта на милото ни отечество.

Нека Бог ни бъде на помощ в това нужно и велико предприятие.

Издаден в старата българска столица Велико Търново днес на осми септемврий хиляда и осемстотин и осемдесет и пета година.

Александър

(Страшимиров, Д. Архив на Възраждането. Т. 2, 336-337.)