Георги Даскалов: Перник, Дупница, Кюстендил. Истории за вода и други работи
Както Ботевград (и Правец) бяха фаворизирани за сметка на Самоков по Тошово време.
Дупница е относително голям български град, останал в сянката на Кюстендил, главно поради това, че Роза Коритарова, участничка в т.нар. битка при Жабокрек, макар и живяла дълго време в града, но след 1944 – фактор в Кюстендил (и в НРБ), го е неглижирала. И потискала.
Както Ботевград (и Правец) бяха фаворизирани за сметка на Самоков по Тошово време. Но не може да се сравнява. Ботевград и Правец, взети заедно, не могат да се сравняват със Самоков, докато Кюстендил е все пак стар град, с традиции.
Както и да е.
До 89-а Дупница беше Станкето. Официално – Станке Димитров-Марек, както все още се казва (Марек), футболният отбор на града.
И през 1991 кмет на Станкето стана д-р Панчо Панайотов, СДС. Върна на града старото име, махна паметника на Станкето в центъра и на негово място тури фонтан. В град, който преди неговото кметуване винаги е бил на воден режим.
Но Панчо прокара за месеци водопровод, реши „водната криза“ и беше триумфално преизбран през 1995, червена Жан-Виденова година. През същата тази година седесарите от Самоков отидохме на обмяна на опит в Дупница. Панчо и целият щаб ги намерихме в центъра. Панчо играеше табла с един от заместник-кметовете.
Едно от наш`те момчета, свястно, ама още младо, пита – г-н Панайотов, как водите кампанията. Докторът се засмя и вика – па не видиш ли, табла играем. Вода докарах, махнах паметника, центъра е като слънце – каква кампания, какви 5 лева.
Панчо беше добър кмет, съжалявам, че се подлъга и стана депутат през 97-а. Но като напусна Народното събрание, не си направи аналитичен център, примерно, NGO, а отиде в Родопите да лекува хората.
И още го прави, лекува хората, в Родопите, в Рила, където го води вътрешният му глас на нормален човек.
Сега Перник е на воден режим, понеже някаква гербаджийска кметица е проспала натрупващите се събития (да не кажа друга дума), а новият кмет (от БСП) спешно получава милиони от бюджета (респективно – от Борисов), та да се справи.
Не знам дали. Вероятно ще. Ама ще е мъчително.
Съжалявам, че хората като д-р Панчо си тръгнаха от българската политика. И дойдоха едни други.
И – да, е системен проблем.
Като източените язовири.
Публикувано на фейсбук страницата на Георги Даскалов