В Католическата енория „Св. Йосиф” – София бе представена книгата „АПОСТОЛА – трагедия в пет действия“ от Георги Заркин. Институциите и църквите в Самоков оглушително мълчат!

На 1 февруари, обявен за Ден на национална почит към жертвите на комунизма, в Католическата енория „Св. Йосиф” в София бе представена книгата „АПОСТОЛА – трагедия в пет действия“ от Георги Заркин. Творбата е трагедия в пет действия, в стихотворна форма, писана преди 53 години в килиите на Старозагорския затвор, при усилено строг режим, който Заркин излежава. Журналистът Георги Заркин, от самоковското село Бели Искър, създава уникално творчество, докато е затворен в комунистическите затвори. Книгата е писана ръкописно и обхваща три тетрадки голям формат. Семейството получава ръкописа в пратка от затвора. Според сина Лъчезар Заркин, пратката е преминала през затворническата охрана, защото не са счели, че представлява някаква опасност за комунистическата държава. Журналистът и поет е убит без съд и присъда в Пазарджишкия затвор през 1977 г.

Днес Георги Заркин, който в годините на комунизма – период, определян от самите комунисти като Диктатура на пролетариата, положи себе в жертва пред олтара на Свободата и Словото, е убиван отново с безпаметие в родния си край. 53 години  след убийството му и 33 години след края на режима, културните и общински институции в Самоков, както и храмовете в Самоковска духовна околия оглушително мълчат.

В този ден, в Католическата енория „Св. Йосиф” в София, бе отслужена и света литургия в памет и почит на всички достойни българи, невинни жертви на режима. На премиерата на книгата „АПОСТОЛА – трагедия в пет действия“ от Георги Заркин присъства и отец Паоло Кортези, който от няколко години работи по каузата да превърне лагера в Белене в музей и мемориал в памет на жертвите на тоталитарния режим у нас.

В памет и с почит екипът ни представя пред нашите читатели кой е Георги Заркин:

Георги Заркин е роден през 1940 г. в село Бели Искър, Самоковско. Деветосептемврийският преврат през 1944 г. обаче белязва семейството му завинаги –, баща му Атанас Заркин е един от десетките безследно изчезнали селски стопани и собственици в Самоковския край, ликвидирани без съд и присъда от режима в местността Черната скала в Рила в дните след 9-ти септември.

Георги Заркин успява да завърши задочно кинематография, но работи като зоотехник в Самоков, а по-късно успява да започне работа като фоторепортер в редакцията на в. „Земеделско знаме” в София.

През 1964 г. се запознава с комунистическия функционер Иван Тодоров – Горуня, който е един от организаторите на неуспешния опит за военен преврат срещу първия секретар на БКП Тодор Живков. Тайната организация е разкрита и обезвредена през 1965 г. от най-верните хора на Живков в Държавна сигурност още преди превратът да бъде задействан, а Горуня се самоубива при опит да бъде заловен жив.

След разкриването на заговора Заркин отпечатва и разпространява в София и Врачанско позиви, призоваващи за въоръжена борба срещу комунистическата власт от името на несъществуваща революционна организация.

Той е разкрит от ДС, арестуван и осъден на 6 години затвор без да се признае за виновен, а присъдата го разделя със семейството му – съпруга и невръстен син.

Лежи в Софийския и Старозагорския затвор. Отказва да работи в затвора, като не престава да твори в килията – творчеството му е едно от най-мащабните, създадено от затворници писатели в световен мащаб.

През 1970 г. Държавна сигурност му образува разработка в затвора под псевдонима „ПРОКЛЕТНИК”, но не успява да го пречупи, поради което Георги Заркин получава вътрешна присъда от 5 години (1969).

Въпреки че излежава присъдите ДС няма намерение той да излезе на свобода и му инсценира втора вътрешна присъда през 1974 г., малко преди да бъде освободен. Разработката срещу него и указанията по нея се дават лично от зам.-министъра на вътрешните работи и един от най-доверените лица на Живков в МВР-ДС ген. Григор Шопов.

В обвинителния акт е подчертано, че „Георги Заркин продължава да се изявява с вражеското си отношение към нашата власт, БКП и СССР”.

В затворническата му характеристика е посочено, че „цялостното поведение на този затворник и вражеското му отношение към мероприятията на народната власт показват, че наложеното му наказание лишаване от свобода и престоят му в затвора не са изиграли още ролята си за неговото превъзпитание, което ще бъде много сложен и продължителен процес”.

Заркин е прехвърлен в Пазарджишкия затвор, където на 7 август 1977 г. ДС организира садистичен побой върху него, в резултат на който той почива. Погребан е набързо в гробището на Пазарджишкия затвор без да бъде извършена аутопсия.

Биографията е публикувана в desebg.