Би Би Си представи портрет на лейди Маргарет Тачър в цитати

Бившият британски премиер Маргарет Тачър напусна този свят на 87-годишна възраст. „Желязната лейди“ бе министър-председател на страната от Консервативната партия в периода от 1979 до 1990. Тя бе първата жена премиер в историята на „Острова“. In-memory Би Би Си разпространи подбор с нейни цитати.
Политик на убеждението
„Обичам спора. Обичам дебата. Не очаквам някой просто да седне и да се съгласи с мен – това не им е работата.“ (1980)
„Аз не съм политик на консенсуса. Аз съм политик на убеждението.“ (1979)
„Не обмислям колко много говорят министрите ми, стига да правят каквото им кажа.“ (1980)
„За онези, които със затаен дъх очакват онази любима фраза на медиите – обратен завой – ще кажа само едно нещо. Завиваш само ако поискаш това. Тази госпожа не завива.“ (10 октомври 1980 г., конференция на Консервативната партия)
Без задръжки
„Никой нямаше да си спомня  добрия самарянин, ако той имаше само добри намерения. Той също така имаше и пари.“ (1980)
„Бихме се с външния враг на Фолкландските острови. Винаги трябва да сме готови и за вътрешния враг, с който борбата е много по-трудна и по-опасна за свободата.“ (1984-85 г. по време на миньорски протести)
„Няма такова нещо като общество. Има индивидуални мъже и жени, има и семейства.“ (1987)
„Ако консерватор не вярва, че частната собственост е един от фундаментите на личната свобода, тогава по-добре да става социалист и да приключваме с това“ (пред Daily Telegraph, 1975)
„Руснаците са склонни към световно господство и бързо се сдобиват със средства да се превърнат в най-мощната имперска държава, която светът е виждал. Хората от съветското Политбюро няма защо да се тревожат за приливите и отливите на общественото мнение. За тях оръжието е по-важно от хляба, докато ние поставяме всичко преди оръжието. Те знаят, че са суперсила сам в един единствен смисъл – военният. Теа са провал, когато говорим за човешките и икономическите измерения.“ (речта от 19 януари 1976г., заради руснаците я кръщават „Желязната лейди“)
„Социалистическите правителства по традиция създават финансова бъркотия. Те винаги остават без пари, парите на другите. Това е толкова характерно за тях.“ (реч от 5 февруари 1976г.)
„Стотинките не падат от небето, те се печелят тук, на земята.“ (реч от 12 ноември 1979г.)
„Икономиката са методите, целта е да променим сърцата и душите“ (интервю пред Sunday Times, 1 май 1981г.)
„Поех този пост с едно единствено намерение – да превърна Великобритания от зависимо в разчитащо на силите си общество; от „дай ми“ в „свърши го самият ти“. В нация, която се вдига на крака и се оправя, вместо да седи и да чака безучастно.“  (реч от 8 февруари 1984г.)
„Харесвам господин Горбачов. Можем да правим бизнес заедно“ (пред Би Би Си, 17 декември 1984г.)
Жена в мъжки свят
„Никоя жена от моето време няма да бъде премиер или министър на външните работи – не и по най-високите постове. Както и да е, аз не бих искала да бъда премиер. Трябва да се посветиш 100% на работата.“ (1969 г. докато е в опозиция като депутат от консерваторите)
„Всяка жена, която разбира проблемите около това как се върти  едно домакинство, ще бъде по-близо до разбирането на проблемите за поддържане на една държава.“ (1979 г., годината в която става премиер)
„Ние станахме баба.“ (По време на раждането на първия й внук през 1989 г. Критикувана е заради употребата на монархическото множество число.)
За Европа
„Искам парите си обратно!“ (по време на среща на Европейския съюз в Дъблин през 1980 г.)
„Не намалявахме последователно границите на британската държава само за да ги видим отново наложени на европейско ниво от европейска супердържава, упражняваща доминация от Брюксел.“ (1988)
„Не! Не! Не!“ (20 октомври 1990 г. в Камарата на общините по време антиевропейска кампания, която принуждава вицепремиера Джефри Хау да подаде оставка)
В края на кариерата
„Аз ще се сражавам, ще се бия да победя.“ (21 ноември 1990 г. след като не успява да събере достатъчно гласове за лидер на консерваторите и подава оставка)
„Това е смешен стар свят.“ (27 ноември 1990 г. по време на последната среща на кабинета й)
„Беше предателство с усмивка на лицето. Може би това беше най-лошото нещо.“ (1993 г. по повод колегите от кабинета, които й препоръчват да подаде оставка)